— Успяхме — извика Хезик. — Спасихме ги! Казах ви, че мога да улуча!
Черногвардейците викаха възторжено. Огромната кула потъваше в морето. Гавин Гайл беше спрял един бог, така че никой не се съмняваше, че ще успее да се спаси от някаква си рухваща кула.
Но Тея не можеше да откъсне очи от командир Железни, който стоеше като истукан. А след това се свлече на колене.
Никога не беше виждала друг мъж, толкова голям и плашещ като командир Железни. И със сигурност никога не бе виждала толкова голям мъж като него да плаче.
— Ерлахий, елишама, елиада, елифалет — зареди той; явно беше някаква парийска молитва. И като видя озадачения поглед на Тея, рече: — Той ме вижда. Той ме чува. Той чува дори мен.
А после, без да го е грижа какво ще си помислят хората му за него, грамадният париец се просна ничком на земята. И плачеше, плачеше.
111.
Флагманския кораб на Гайл беше оцелял от морската битка. Разбира се, той не го беше доближил толкова, че да рискува да го загуби. Корабът бе помогнал в спасяването след като зеленият остров се разпадна и потъна в морето. Друг кораб първи се беше натъкнал на Призмата, Карис, Кип и Бая Ниел, но ги прехвърлиха на флагмана, след като останките от флотата бяха събрали колкото можаха оцелели във водата.
Беше надпревара между корабите на Хромария и кръжащите наоколо пирати, които търсеха плячка — най-вече хора, за да ги продадат като роби.
Сега, вечерта, Гавин и Кип седяха на бака на големия кораб до един мангал. Дрехите на Кип все още не бяха изсъхнали. Вече знаеше как да ги изсуши с подчервено, но след като беше притеглял толкова много днес, не искаше дори да види луксин, още по-малко да го притегля. Утре щеше да му се гади от светлина, изобщо не се съмняваше в това. На Гавин веднага му бяха дали нови дрехи и превръзки за всичките му рани, разбира се. Но пък това му даваше на човек титлата Призма.
Седяха в приятно мълчание. Гавин беше освободил изтощените си черногвардейци. Мъжете, които го охраняваха сега, бяха помогнали да се завземе укреплението на Руишки нос и след като се бяха сражавали часове наред, бяха помагали в усилията по спасяване целия ден. Заслужаваха си отдиха. От време на време при Призмата идваха хора да го поздравят. Някои дори поздравяваха Кип. Кип Богоубиеца, така го нарече един. На Кип не му хареса. Беше богоубиец само в най-формалния смисъл. Беше нанесъл последния удар, защото се бе оказал най-малката заплаха, само защото се бе оказал незабележим.
Гавин каза просто:
— Ти направи каквото трябваше да направиш, Кип. Нека хората те наричат както си искат. Не можеш да го промениш. Хората искат герои и ако от време на време ти лепнат тази титла, просто гледай ти самият да не ѝ повярваш твърде много. — Поклати глава, сякаш думите не се получаваха точно. — Днес ти беше храбър, Кип. Държа се според най-високите идеали на Черната гвардия и аз се гордея с теб. — Подаде му греяното вино.
Той го прие с гримаса. Не беше той. Беше кинжалът. Все още не беше казал на баща си за него. Трябваше да го направи. Целия следобед се беше опитвал да го направи.
Карис дойде при тях, седна до Гавин и сложи ръка на бедрото му. Усмихна се на Кип.
— Ей, Богоубиецо — каза. Дразнеше го, но беше добронамерено. Някак си, когато го каза тя, изглеждаше мило. Кип измърмори нещо уклончиво.
— Наистина трябва да те науча на бой с нож обаче — каза тя. — Немарлива техника, немарлива.
Отново се шегуваше. Но Кип се ухили. Беше от онези закачки, които подсказваха, че иска да прекара повече време с него в бъдещето. Беше едно от най-милите неща, които бе чувал.
— Уморена съм — каза тя на Гавин. — Ще сляза долу. Ще се забавиш поне час, нали?
— Андрос иска да говори с мен, а генералите винаги имат работа. Трябва да видим дали ще можем да попречим на тази напаст да се появи отново — каза Гавин уморено. — Поне час.
— Гордея се с теб — каза тя. — За това.
Гавин като че ли знаеше за какво говори тя, но не и Кип. За това, че седи до един мангал с Кип?
— Някой веднъж ми каза нещо за любов — каза Гавин. — Все още ми звучи глупаво, но му давам шанс. — Дразнеше я.
Усмивката на Карис огря палубата.
— Обичам те — каза тя и гласът ѝ бе по-топъл и по-мек, отколкото Кип го беше чувал някога.
— Има ли някакво действие, свързано с този избор? — попита Гавин.
— Ще сляза долу и ще поспя — отвърна тя. — Но, хм, събуди ме. — Не се постара много да прикрие намигването си и Кип се изчерви.
— Мм — отрони Гавин, след като тя стана и ги остави. Загледа се след нея. — Кип, ако някога намериш такава жена… не бъди идиот като баща си.