— Да, сър. — Кип се ухили. — И тъй… Какво следва?
— Имаш предвид сатрапиите?
Кип кимна.
— Загубили сме две сатрапии. Тирея нямаше значение за другите сатрапии, но Аташ? — Гавин поклати глава. — Боя се, че с толкова усилия да избегнем войната я направихме почти сигурна.
„Направихме.“
„Ние.“ Макар Кип да знаеше, че баща му беше дал всичко от себе си, за да накара Хромария да се задейства преди да е станало твърде късно, все пак споделяше отговорността за провала. Баща му беше велик мъж, реши той отново.
Не беше имал много време да мисли този ден, но все пак бе имал достатъчно. Кинжалът беше важен, Важен с главно В. Направо беше изсмукал луксина от онази великанка. Трябваше веднага да каже на баща си за него. Но да накара баща му да му се ядоса изглеждаше невъзможно.
„Всеки път, точно когато нещата тръгнат добре, си отваряш голямата уста, Кип.“
Но обикновено това поне ставаше неволно. Този път трябваше да го направи съзнателно.
Беше на един дъх — или навярно на два-три — от това да заговори, когато един мазен глас каза:
— Господа? — Гринуди. — Лукслорд Гайл чака благоволението ви. Чу, че сте тук, и се качи, с цената на значително усилие за особата му.
— И къде е? — попита Кип. Уф. Кип Устата. Може би беше заради всички тези приказки за Кип Богоубиеца. Или беше от греяното вино.
— На кърмовата кула, господа. Но настоява само за присъствието на лорд Призма.
— Може да дойдеш, ако искаш, Кип. Но няма да е приятно — каза Гавин. — С баща ми наистина трябва да си поговорим.
Устата на Гринуди се сви на тънка резка, но той си замълча.
Тръгнаха. На Кип му се наложи да внимава повечко със стъпалата. Явно виното му беше дошло в повече. Минаха през средата на кораба и се качиха на кърмовия мостик.
Нещо в сцената погъделичка паметта на Кип. Андрос Гайл беше с гръб към тях. Имаше само няколко тънки ивици светлина от луната, пронизали рехавите облаци. Андрос беше с качулка и носеше очила с тъмни лещи. Удари го като воденичен камък. Беше видял нещо такова в картата от Деветте крале, която му беше дала Янус Бориг. Фигурата на нея носеше същата качулка.
— Виждам, че успя да оплескаш цялата ни операция и да докараш флотата ни до унищожение — заговори Андрос Гайл. — Но съм щастлив, че се върна невредим. С копелето ти на всичко отгоре. И чувам, че ще празнуваме венчавка. С жена, за която ти забраних да се жениш.
„Предателство е, но само ако ме хванат“, беше си помислил, докато умът му бе вихър от страсти. Онова „… ос“, което изписваше, можеше да е само Койос Белодъб, Цветния принц, към когото се обръщаше на малко име. Както би се обърнал човек към приятел. Заговор за Дагну. Заговор да го направят червения бог. Андрос Гайл имаше обща кауза с врага им. И имаше и още.
— Ти си червен бяс — каза тихо Кип, почти на себе си.
— Гавин — заговори Андрос, или не забелязал, или напълно безразличен към казаното от Кип. — Ти не ми се подчини за пореден път. Започнал си процеса на свалянето ти от поста. Би трябвало да знаеш, че разполагам с гласовете. Ти насили Спектъра за последен път.
— Ти си червен бяс — повтори Кип.
— Кип — каза Гавин. — Мисля, че се напи. Защо не…
— Ти си предател! — извика Кип на Андрос. — Ти си чудовище!
— Гринуди, разкарай младия пияница оттук — каза Андрос. — Веднага!
Беше червен бяс. Как не можеха всички да го разберат? Може би червените обикновено обезумяваха по някакъв по-очевиден начин, но как все пак можеше да са го подминали? Дали просто не смееха да попитат? Дали всички не бяха твърде уплашени и се надяваха някой друг пръв да поеме риска? Разбира се, трябваше да има начини да се справят със стари притеглящи, които са се прикрили.
Но правилата не важаха за Андрос Гайл. Правилата никога не бяха важали за него. Беше човекът, чиято резиденция, която никога не бе посещавал, бе по-висока, отколкото бе разрешено за резиденциите. Беше бащата на двама синове Призми, човекът, който беше държал място в Спектъра, без изобщо да си прави труда да ходи на заседанията. Но не беше човек. Беше чудовище.
Гринуди хвана Кип за предницата на туниката и го задърпа. Кип така и не разбра какво го обзе. Освободи се от хватката на стария слуга, както се беше научил в тренировките, и заби с пръсти към очите му. Гринуди вдигна ръце, с дланите напред. Кип сграбчи два от пръстите му с две ръце и дръпна рязко надолу.
Жилавият старец падна на колене и Кип го изрита в гърдите и го отпрати надолу по стъпалата до средната палуба.
След това се хвърли към Андрос Гайл, за да смъкне качулката и очилата му, да покаже на Гавин онова, в което бе сигурен. Почти го беше хванал, когато видя ножа в ръката му.