Беше твърде късно да спре. Старецът замахна към корема му, но Кип отби ножа настрани и в следващия миг се блъсна в стареца — и в Гавин, който беше скочил да се намеси.
Кип дръпна качулката на стареца и усети как ножът изстърга по ребрата му. Андрос Гайл се беше запенил от гняв, затънал дълбоко в червеното, нападаше с цялата бързина, на която беше способен, решен да убива. Кип го сграбчи за туниката с едната си ръка.
Ръцете и краката им се бяха преплели. Гавин се опитваше да попречи на Андрос Гайл да прониже Кип. Кип удари Андрос Гайл в лицето с юмрук, но не можа да повтори, защото Гавин вклини рамото си пред дясната му ръка. Ново мушкане го улучи и прободе лявата му ръка.
Очилата на Андрос, избити от юмрука на Кип, отхвърчаха. Яростта кипеше в стареца и той нападна като обезумял. Гавин го изтласка назад и тримата се удариха в перилото.
Пищеше свирка, крещяха моряци, приглушен тътен на черногвардейски ботуши отекна нагоре по стъпалата. Нямаше да могат да стигнат навреме. Кип виждаше само очите на Андрос Гайл — разкъсаното хало, бликащото през тях червено. Червен бяс.
Изобщо не помнеше кога е извадил кинжала. Не знаеше как се е озовал в ръката му. Замахна зад и покрай баща си и промуши дъртия кучи син. Улучи го в рамото.
Очите на стареца лумнаха и той изкрещя.
Някой го блъсна и ги изтика още повече към перилото. Беше Гринуди. Гринуди, стар, но тренирал в Черната гвардия. Два ножа имаше — и осем посягащи да ги спипат ръце.
Кинжалът на Кип беше по-дълъг и докато Кип се мъчеше да попречи на Андрос да го намушка, Гринуди и Гавин едновременно погледнаха към него. Лошо. Кип натискаше кинжала към Андрос, но ако му го вземеха…
За част от секундата очите на Гавин срещнаха неговите и Кип разбра, че баща му го е споходила същата мисъл… но след това отчаянието в очите на Гавин се смени със странно спокойствие.
Взето решение. Направен избор. Мир.
Гринуди и Гавин отпуснаха хватките си едновременно и последва мълниеносно движение. Гринуди беше по-бърз и кинжалът се стрелна право към гърдите на Кип… но в последната секунда Гавин го извъртя… към своите гърди.
Всички се вцепениха за миг.
Устата на Гавин се отвори в безмълвен крясък и дори Андрос Гайл се отдръпна стъписан. Гавин се смъкна до перилото. След това очите му се разшириха, и се разшириха още, сякаш го нараняваше нещо ново. И беше точно така. Кинжалът растеше.
Андрос Гайл не видя това. Вече смъкваше качулката над лицето си и вдигаше очилата си. Когато се обърна и видя цял дълъг меч, пронизал сина му, каза само:
— Мечът на Заслепителя. Чудесно. Гринуди, прибери го.
Каквато и мигновена човечност да го беше обзела, вече я нямаше.
Лицето на Гавин беше картина на болка и страдание от измяната. Умираше, а собственият му баща го беше грижа само за един нож.
Кип стоеше замръзнал. Баща му го беше спасил, беше се самопожертвал… за него. Беше станало толкова бързо… Не знаеше дали да нападне отново Андрос, или да отиде при баща си. Все едно, вече беше все едно.
Гавин се надигна по перилото, опита се да проговори, но не можа. Погледна Кип като за извинение, като за сбогом — и след това се избута през ръба.
Пльосна във водата в тъмното и се изгуби. Корабът все още беше с изпънати платна, силният попътен вятър им помагаше да се носят бързо. Първите млади черногвардейци се качиха на кърмата и спряха стъписани, моряците викаха, Гринуди крещеше и сочеше в грешната посока, за да ги отвлече, да предизвика хаос, свирката на наблюдателя на мачтата пищеше…
Кип не помисли, не се поколеба. Скочи във водата.
112.
Водата бе студена и лунната светлина изобщо не проникваше в дълбините ѝ. Под повърхността Кип не можеше да види нищо. Отпусна очите си и потърси топлина.
Там!
Кип заплува. Не беше добър плувец, но пък целта му беше близо. Гавин беше с лице надолу и неподвижен. Все още не потъваше.
Това обаче се промени още преди Кип да стигне до него. Гавин запотъва бавно, но Кип вдиша дълбоко, запляска отчаяно и успя да докопа туниката му. Издърпа го на повърхността, като едва не се наниза на меча, стърчащ от гърба му. Забуха във водата, но истината беше, че можеше да плува само колкото сам да се задържи над водата. Да плува за двама беше почти невъзможно.
Не можеше дори да извика за помощ. Флагманският кораб също не даде някакъв знак, че обръща. Кип беше на цели сто и петдесет разтега от него, когато камбаната зазвъня.
Андрос Гайл не искаше да ги намерят. Бавеше черногвардейците колкото можеше. Кучият му син.