Благодаря на „Орбит Букс“ (Дейви, Ан, Алекс, Тим, Сюзън, Елън и Лорън П. особено), които продължават да ме изумяват с упоритата работа, която вършат, с новаторството си и със своята отзивчивост. Чувам ужасни истории от писатели, озовали се другаде, и се радвам, че мога да нарека „Орбит“ свой дом. Благодаря на всички зад кулисите, благодарение на чиято работа цялата машина действа толкова гладко.
Благодаря на Мери Робинет Ковал („Оттенъци на мляко и мед“) за това, че беше най-първият ми „бета-читател“. Чудесна обратна връзка и страхотни податки. Ти направи книгата по-добра. А и онова нещо, онова място в трета книга, където нещата изглеждат наистина зле, а ти предложи нещо, от което да станат съвсем ужасни? Да, изцяло го крада онова.
Благодаря на професора по математика д-р Н. Уилис, който прочете „Черната призма“ и веднага ме попита дали съм играл „Магията: Събирането“. (Опита се всъщност да разбере дали бих я играл с НЕГО, без да признае увлечението си открито.) Изобщо не бях играл „М:С“, но скоро видях математическата красота на играта. Там беше посято семето на вплетената във фабулата игра на Деветте крале (макар че механиката и играта са различни). За да изпреваря някои имейли, които знам, че ще получа за това: Да… но ще е след години. Благодаря също за помощта му в структурирането на изпитанието за Черната гвардия, което някак си се получи невероятно сложно. Иди го разбери.
Благодаря на един определен мой приятел от специалните сили, Е. Х., който ме снабди с (разсекретена и напълно законна!) информация за технологията на милиметровата вълна. Кой казва, че фентъзито не може да използва върховите достижения на науката?
Голямо благодаря на сержант Рори Милър, чиито книги за насилието би трябвало да станат необходимите текстове за желаещите да описват насилието убедително в измислените си светове и за тези, които искат да ги избягват в истинския! (Започнете с „Разсъждения за насилието“.) Само за едно не му прощавам: говоренето за степени на освобождаване на адреналин в свят и времеви период, в който все още не съществува дума „адреналин“, беше ад. (Благодаря на Питър Х. и Пауълс за това, че ми продадоха тази книга лично… и за това, че продадоха мои на други!)
Благодаря на Алфред, лорд Тенисън, чийто „Одисей“ цитирах кратко както в „Черната призма“, така и в „Заслепяващият нож“ като написани от Гевисън. Безсмъртни фрази, сър. Смятах да Ви благодаря в предишната книга, но пропуснах. Моите извинения.
Най-сетне, благодаря на моите читатели. Обичам това, което върша, и продължавам да го правя заради вас. Това е огромна привилегия и чест и се чувствам дълбоко задължен и благодарен към вас. Не мога да ви обещая много, освен че ще се потрудя най-усърдно да ви разкажа най-добрите истории, които мога. Какво ще кажете, ако правя това, а вие продължавате да препоръчвате книгите ми на своите приятели? Става ли?
Брент Уийкс