Научих ги също да скачат на въже, като за целта навързах няколко гъвкави и дълги изсушени животински черва. Опитахме се да очертаем в пясъка и пространство за игра на дама, но вече беше твърде тъмно, пък и телата ни жадуваха почивка. Отложихме за друг път.
Тази нощ аз се изпънах по гръб и погледнах нагоре към невероятното проблясващо небе. Тази гледка не можеше да бъде засенчена дори от диаманти, изложени върху кутия от черно кадифе. Вниманието ми беше като с магнит привлечено от най-едрата звезда. Тя сякаш разтваряше сетивата ми за възприятието, че тези хора не остаряват като нас. Разбира се, телата им се износват междувременно, но това става подобно на свещ, която изгаря бавно и равномерно. Те нямат орган, който да изглежда по един начин, когато са на двайсет години, и по друг, когато са на четиридесет. Това, което ние в Съединените щати наричаме стрес, тук бе съвършено непознато.
Загрятото ми тяло най-после започна да се поохлажда. Много пот бе нужна за тези уроци, но това наистина беше велико обучение. Как можех да споделя с обществото, в което живеех, всичко, на което бях свидетел тук? Никой нямаше да ми повярва. Трябваше да бъда готова за това. Хората щяха трудно да възприемат, че съществува такъв начин на живот. Но някак си аз вече осъзнавах, че е важно лечението на физическото здраве да бъде съчетавано с истинското лечение на човека, а именно с лечението на неговото наранено, кървящо, заболяло и разбито всевечно съществуване.
Аз се вгледах в небето, задавайки си въпроса:
— Но как?
НАЧЕЛО
Слънцето се изтърколи на хоризонта, а с него на мига започна и жегата. През тази сутрин ритуалите се оказаха специални. Аз бях поставена в центъра на нашия полукръг с лице към изток. Ооота ми каза да отдам признание на Божественото Единение по мой си начин и да отправя молитвата си за благодат през деня. В края на церемонията, докато се готвехме да тръгваме, беше ми съобщено, че е мой ред да водя. Трябваше да тръгна начело, а племето щеше да ме следва.
— Но аз не мога — възпротивих се. — Не зная накъде отиваме, нито как да намирам каквото и да било. Наистина оценявам предложението, но просто не ме бива да ви водя.
— Трябва да го направиш — беше това, което чух в отговор. — Време е. За да опознаеш своя дом — земята, всички нива на живота и собственото си отношение към видимите и невидими неща, трябва да предвождаш. Хубаво е за известно време да вървиш като последен в някаква група, може да се приеме и да прекараш известно време, смесвайки се с тълпата, по средата, но на края всеки трябва по някое време да води. Не е възможно да разбереш ролята на водачеството, ако не приемеш тази отговорност. Всеки трябва да преживее и трите позиции, без изключение, по различно време, рано или късно и ако не през този си живот, то някога, когато и да е! Единственият начин да преминеш с успех през едно изпитание е да се подложиш на него. Всички изпитания, на което и да е ниво, винаги се повтарят под една или друга форма, докато не ги преодолееш.
Така че ние тръгнахме под мое водачество. Денят беше изключително горещ. Температурата вероятно беше над сто и пет градуса по Фаренхайт. По пладне спряхме и използвахме спалните си постелки, за да направим сенник. След като премина най-големият пек, ние продължихме и вървяхме дълго след обичайния за лагеруване час. По пътя ни не се изпречиха никакви растения, нито животни, които да бъдат почетени като наша храна. Не намерихме и вода. Въздухът си оставаше нажежен застинал вакуум. Накрая аз се предадох и обявих свършек на пътешествието за деня.
През нощта се помолих за помощ. Нямахме храна, нито вода. Обърнах се към Ооота, но той се направи, че не ме чува. Тогава заговорих другите, като много добре знаех, че не разбират езика ми, но пък можеха да доловят какво казва сърцето ми.
— Помогнете ми, помогнете ми! — повтарях аз, но никой не отговаряше.
Вместо това те си разговаряха как всеки човек по някое време се оттегля в тила. Започнах да се чудя дали пък уличниците и бездомниците в Съединените щати сами не позволяваха да стават жертва. Разбира се, придържането към златната среда беше най-предпочитаната за повечето американци позиция. Нито прекалено богат, нито твърде беден. Не смъртно болен, но и не в цветущо здраве. Без морална чистота, но не и извършител на криминални престъпления. Но рано или късно от нас се очаква да покажем истинската си същност. Ние трябва да ръководим, било това само да означава да поемем отговорност за самите себе си.
Заспах, както си облизвах напуканите устни с пресъхналия си безчувствен и обложен език. Беше ми трудно да определя на какво се дължеше замаяността ми — на глада, жаждата, горещината или изтощението.