Искрено вярвам, че се намирах по-близо до нашия Създател с онази първа глътка прохладна вода, отколкото с вкуса на което и да е получено в църквата причастие.
Без часовник не можех да бъда сигурна за времето, но можех да изчисля, че не бяха минали повече от трийсет минути от момента, в който започнах да бъда вода, до другия момент, в който ние завирахме глави във вира и крещяхме от радост.
Докато още празнувахме успеха си, покрай нас се появи гигантско влечуго. Беше наистина огромно и изглеждаше като забравено от праисторическата епоха. Нямаше майтап, беше си съвсем истинско. Нищо по-подходящо не можеше да изскочи от това фантастично животно за обяд. Месото доведе до еуфория, каквато обхваща хората по време на пир.
През нощта за първи път осъзнах племенното вярване за връзката между земята и характеристиките на нечий предшественик. Нашата висока каменна чаша сякаш избухваше по средата на равната местност и много лесно можеше да бъде взета за кърмещата гръд на отдавна починала родственица — нейното телесно съзнание сега под формата на неорганична материя спасяваше нашия живот. Аз я наименувах за себе си Джорджа Катерин, по името на майка ми.
Погледнах нагоре към необятното пространство на света, който ни заобикаляше, и отдадох своите благодарности, като най-после разбрах, че светът наистина е рогът на изобилието. Той е пълен с добри, оказващи подкрепа хора, готови да споделят нашия живот, стига да им позволим това. Има навсякъде вода и храна за всички живи същества, ако отворим себе си, за да получим и да дадем. Но повече от всичко аз оценявах сега богатото наличие на духовно водачество в моя живот. Можеше да се получи помощ при всяка стресова ситуация, включително и когато се усети дъхът на смъртта — сега, когато бях прескочила трапа, аз знаех това, защото бях действала „по моя си начин“.
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА
Да живееш в племето означаваше да не отличаваш дните на седмицата, нито месеците, които се търкаляха! Беше очевидно, че тук времето няма нищо общо с календара. Един ден имах странното чувство, че е Коледа. Не бях сигурна защо. Нямаше дори и далечен намек за окичена елха или кристална купа с егфлип — топло питие от яйце, разбито с мляко и бира. Но най-вероятно да беше двайсет и пети декември. Това ме накара да се замисля за една случка, която стана в кабинета ми преди няколко години.
В чакалнята седяха двама пастори, изповядващи християнска вяра, които поведоха спор на религиозна тема. Разговорът достигна връхна точка на разгорещеност, когато те запалено започнаха да се препират дали истинската Шабат според Библията е в неделя или в събота. Тук, в Пустошта, споменът за този епизод ми изглеждаше повече от комичен. В Нова Зеландия вече беше първият ден след Коледа, а в този момент в Америка беше навечерие срещу Коледа. Визуално си представих кривата червена линия, която минаваше през синия океан върху атласа на света. Според този атлас времето започваше и свършваше тук. На някаква невидима граница, пресичаща вечно развълнуваните води, се раждаше всеки нов ден от седмицата.
Досетих се също как като ученичка в гимназията „Света Агнес“ през една петъчна вечер седях на стол в едно барче заедно с още мои съученички. Ние си бяхме купили бургери и чакахме да удари полунощ. Една хапка месо, изядена в петък, означаваше неминуемо смъртен грях и проклятие за вечни времена. Години по-късно това правило бе отменено, но никой така и не отговори на моето любопитство какво ставаше с бедните прокълнати души, които вече го бяха престъпили. Сега всичко подобно изглеждаше толкова глупаво.
Не можех да измисля по-велик начин да се почете предназначението на Коледа от начина, по който Истинските Хора живееха своя живот. Те не честват годишни празници като нас. Но те отдават почит на всеки член на племето по някое време през годината, и то не свързано с рождения му ден, а по-скоро като признание на таланта, на приноса за общността, на личностното духовно израстване на този човек. Те не празнуват остаряването, а ставането по-добър.
Жената ми каза, че нейното име и дарба в живота означава Пазителка на Времето. Те вярват, че всички ние сме разностранно надарени и се развиваме през серии от сили. Тя понастоящем беше артист на времето и работеше с един друг, който притежаваше способността за възстановяване на спомен в подробности. Когато я помолих да ми даде по-широко обяснение, тя ми съобщи, че племето се подготвя да потърси просветление за това и щяха по-късно да ми кажат дали да имам достъп до това познание или не.