Първите бели преселници в Австралия били затворници, които пристигнали оковани и натоварени на кораби — като разрешение на проблема с претъпканите британски затвори. Дори военните, изпратени да надзирават престъпниците, били мъже, на които кралският двор изобщо не държал. Така че нищо за чудене, дето при изтичане на присъдата заточените, както си били без нито едно пени и без възстановени права, се превръщали самите те в сурови тирани. Хората, върху които можели да упражнят своята власт, трябвало да стоят по-долу от тях. И ето че за тази роля се намерили коренните жители.
Ооота ми разкри, че на племето бил даден знак свише преди дванайсет поколения да се завърнат тук:
— Това свещено място е запазвало живота на нашите хора още от мига, когато времето е започнало да тече, когато по тази земя е имало много дървета, дори когато е дошъл големият потоп и е залял всичко. Тези хора са били на сигурно място тук. То не е било открито от вашите аероплани, а вашите хора не са могли да оцелеят достатъчно дълго в пустинята, за да го установят къде се намира. Много малко човешки същества знаят за неговото съществуване. Античните предмети, принадлежащи на нашата раса, са били взети от твоите хора. Ние вече не притежаваме нищо с изключение на това, което ще видиш под земята. Нито пък друго племе аборигени има вещи, свързани с неговата история. Всички те са били откраднати от Мутантите. Това тук е всичко — от една цяла нация, от една цяла раса, расата на Истинските Хора на Бога. Първите хора на Бога, единствените истински човешки същества, останали на тази планета.
Лечителката дойде при мене повторно този следобед. Носеше съд с червена боя. Цветовете, които те използват, означават освен други неща и четирите компонента на тялото: костите, нервите, кръвта и тъканите. Жестът й с ръка придружи наставленията, които ми предаваше по телепатичен път, да си покрия лицето с червената боя. Така и направих. След което всички хора от племето излязоха и аз, гледайки ги един по един право в очите, започнах да повтарям заклеването си, че никога няма да разкрия местонахождението на това светилище.
И след това ме придружиха до вътре.
ВРЕМЕТО НА МЕЧТАТЕЛНОСТТА
Вътре се намираше огромно помещение със солидни каменни стени и няколко прохода, които водеха в различни посоки. Стените бяха украсени с разноцветни знаменца, а върху естествено получените каменни первази имаше статуи. Но това, което видях в края на помещението, ме накара да се усъмня в разсъдъка си. Там имаше градина! Камъните на върха на могилата бяха подредени така, че пропускаха слънчевата светлина, освен това дочух звук от течаща вода. Подпочвените води бяха каптирани през една скална синклинала и изтичаха непрекъснато през цялото време, докато се намирахме там. Пространството правеше впечатление повече на голо, но атмосферата му беше предразполагаща.