След като песните и танците приключиха, ние се наредихме в малък кръг. Бяхме деветима: Старейшината, Ооота, Билкарят, Лечителката, Пазителката на Времето, Пазителката на Паметта, Носителят на Мир, Родственикът на Птиците и моя милост.
Старейшината беше точно срещу мене, седнал по турски така, сякаш краката му бяха възглавница. Той се наклони напред, за да ме погледне очи в очи. Някой извън кръга му подаде каменен потир, пълен с течност. Той отпи една глътка. Пронизващият му поглед достигаше сърцето ми. Той подаде чашата на следващия отдясно и проговори:
— Ние, племето Истинските Хора на Божественото Единение, напускаме планетата Земя. През времето, което ни остава, ние избрахме да съществуваме на най-високо ниво от духовния живот: половото въздържание като начин да демонстрираме физическа дисциплина. Ние не създаваме повече деца. Когато и най-младият сред нас си отиде, той ще бъде последният от чистата човешка раса. Ние сме вечни същества. Във Вселената има много места, където душите, които ще ни последват, могат отново да се облекат в тяло. Ние сме преки потомци на първите хора. Ние преминахме изпитанието на оцеляването от мига, в който времето започна да тече, като се придържахме неотменно към първоначалните ценности и закони. Нашето групово съзнание поддържаше целостта на земята. Сега получихме позволение да си отидем. Хората по света се промениха и предадоха част от душата си и от замята. Ние ще се присъединим към тази част на небето. Ти беше избрана като наш известител сред Мутантите, за да съобщиш на себеподобните си, че ние си отиваме и оставяме Майката Земя на вас. Молим се за вас да осъзнаете какво правите чрез вашия начин на живот на водата, животните, въздуха и как си пакостите един на друг. Молим се за вас да намерите разрешение на вашите проблеми, без да рушите този свят. Съществуват Мутанти, които са на ръба да възстановят своя индивидуален дух на истинско съществуване. Ако се положат достатъчно усилия, все още не е късно да се поправят разрушенията, причинени на тази планета, но ние вече не сме в състояние да ви помагаме. Нашето време свърши. Дъждовете вече не падат както преди, затоплянето се увеличава и ние станахме свидетели как през годините възпроизводството в животинския и растителен свят намаля. Ние не можем повече да доставяме човешки форми, които да бъдат населени с дух, защото в скоро време в пустинята няма да остане вода и храна.
Чувствах мозъка си да работи на пълни обороти. Сега вече всичко добиваше смисъл. След цялото това време те бяха допуснали контакт с чужденец, защото се нуждаеха от известител. Но защо бяха избрали мене?
Каменната чаша стигна до мен. Аз отпих от течността, която имаше странния вкус на оцет, смесен с чисто уиски. Предадох чашата по-нататък.
Старейшината продължи:
— Сега е време да дадеш почивка на тялото и мислите си. Поспи си, сестро моя, утре ще поговорим отново.
Огънят догаряше и въглените проблясваха в червено. Топлината от тях излиташе през широките процепи на каменния покрив. Не можех да заспя. Дадох знак на Носителя на Мир и го попитах дали можем да поприказваме. Той се съгласи. Ооота също изяви желание да ни превежда, така че ние тримата потънахме в сложен разговор.
Носителят на Мир, с лице, ошмулено досущ като пейзажа, който бяхме прекосили, ми довери, че в началото на времето, в периода, наричан от тях Време на Мечтателността, цялата земна територия била съединена. Божественото Единение създало светлината и първият изгрев на слънцето разчупил вечната непрогледна тъма. Осветеният отвор бил използван да се поставят в небето много въртящи се около оста си дискове. Нашата планета била един от тях. Тя била плоска и без особени белези. Нямало и помен от пейзаж, повърхността била гола. Всичко тънело в тишина. Нямало и едничко цвете, което да се превива от порива на вятъра, всъщност нямало дори и вятър. Нито птица или звук, който да премине през това мъртвило. Но после Божественото Единение изпратило познание на всеки един от дисковете и ги дарило с различни неща. Първо се появило съзнанието. От него произлезли водата, атмосферата, земята. Били въведени и всички временни форми на живот. Моите хора мислят, че на вас, Мутантите, ви е трудно да дадете определение за Бог, защото сте пристрастени към формите. За нас Единението няма нито размери, нито форма, нито тегло. Единението е същност, творчески заряд, чистота, любов, необхватна, безкрайна енергия. Много от племенните народни приказки разказват за Змията-Дъга, която олицетворява нишката на енергията или съзнанието, което започва като абсолютен покой, после сменя вибрациите си, за да се превърне в звук, цвят и форма.