Досетих се, че това, което Ооота се опитваше да обясни, не се отнасяше за съзнанието като състояние — в смисъл да бъдеш в съзнание или в безсъзнание — а по-скоро за някакъв вид творческо съзнание. И то е всичко. То съществува в скалите, растенията, животните, както и в самото човечество. Хората са били сътворени, но човешкото тяло само подслонява вечната част от нас. Други, вечни същества са били сътворени на други места из Вселената. Според едно от племенните поверия Божественото Единение е сътворило първо жената и така оповестило съществуването на света. Божественото Единение не е личност. То е Бог, висша, изцяло положителна, любеща сила, която е сътворила света чрез разпростиране на енергията си.
Племето вярваше, че хората са направени по Божия образ, но не на физическия му образ, защото Той няма тяло. Душите били създадени по подобие на Божественото Единение, което означава, че са способни на чиста любов и покой, че имат потенциал за сътворяване и грижа за много неща. На нас ни е била дадена свободната воля и тази планета, за да я използваме като учебен полигон за чувствата си, които са осезателно остри, когато душата е облечена в човешка форма.
Казано ми бе, че Времето на Мечтателността се състои от три части. Това е времето преди времето. Времето на Мечтателността продължило също и след като се появила земята, но докато била още девствена. Първите хора, когато експериментирали с чувствата и действията, открили, че те имат свобода на волята да се гневят, ако това е техният избор. Те могли да си търсят неща, които да събуждат техния гняв, или да си създават ситуации, от които да се разгневят. Тревогата, алчността, похотливостта, лъготенето, властолюбието не са сред чувствата, за чието развитие трябва да отделяме от времето си. За да илюстрират това, първите хора изчезнали и на тяхно място се появили скалните маси, водопадите и всичко останало. Тези неща все още съществуват и са места за размисъл за всеки, който е достатъчно мъдър, за да се учи от тях. А съзнанието е, което е формирало действителността. Последната част от Времето на Мечтателността е СЕГА. Мечтателността е все още в развой, съзнанието продължава да сътворява нашия свят.
Това е една от причините, поради която те не вярват, че се е предвиждало лично притежание върху земята. Земята принадлежи на всяко живо и неживо творение. Споделянето й и споразумението как да стане това са истинският човешки подход. Притежаването е крайност, при която се изключват останалите заради себеналагането. Преди да пристигнат англичаните в Австралия, никой не е бил обезземлен.
Племето вярва, че първите земни хора са се появили в Австралия, когато цялата земя на планетата е била съединена. Учените споменават за един-единствен земен масив, съществувал преди около сто и осемдесет милиона години, и го наричат Пангеа. Впоследствие той се разцепва на две. Северните континенти образували Лаурасис, а Австралия, Антарктида, Индия, Африка и Южна Америка оформили Гондваналанд. Преди шейсет и пет милиона години Индия и Африка се отдалечили, като оставили Антарктида долу, а помежду си Австралия и Южна Америка.
Според племето в самата зора на човечеството хората започнали да изследват и усвояват нови и нови територии. Те се изправяли пред нови ситуации и вместо да се облягат на основните си принципи, възприели агресивни чувства и поведение в името на оцеляването. Колкото повече отивали надалеч, толкова повече се променяла и тяхната ценностна система, техните вярвания, най-накрая дори техният външен вид еволюирал и кожата им придобила по-светъл цвят при по-хладния северен климат.
Те не споделят дискриминацията заради цвета на кожата, но вярват, че ние всички сме имали изначално един и същи цвят и че сега се връщаме към него.
Те определят Мутантите, като казват, че те имат свои специфични характеристики. На първо място Мутантите не са способни вече да водят живот на открито. Повечето от тях напускат този свят, без някога да са изпитали какво означава това да стоиш гол под дъжда. Те прекарват времето си в сгради, които отоплят или изстудяват по изкуствен начин, а изведени навън при нормални темеператури, Мутантите получават слънчев удар.
На второ място Мутантите вече не притежават добрата храносмилателна система на Истинските Хора. Те трябва да пулверизират, емулсират, обработват и консервират храната. Те я приемат повече обработена, отколкото натурална. Стигнали са дотам, че развиват алергии към основни храни или към хвърчащите във въздуха полени. Понякога бебетата на Мутантите имат непоносимост дори спрямо майчината си кърма.