Мутантите са ограничили разбирането, защото измерват времето с някакви свои понятия. Те не успяват да проумеят каквото и да било друго време освен днешното, ето защо унищожават без оглед на утрешния ден.
Но най-голямата отлика между това, което представляват хората сега, и някогашната им оригинална същност е, че Мутантите са пропити от страх. Истинските Хора не се страхуват. Мутантите плашат децата си. Те се нуждаят от палката на закона и от затвори. Дори сигурността на една държава се основава на заплашването другите държави с оръжие. Според племето страхът е чувство от света на животните. Там то играе важна роля за оцеляването. Но ако хората знаят за Божественото Единение и разбират, че Вселената не е случайно събитие, а разгънат план, те няма да изпитват страх. Човек храни или вяра, или страх — не е възможно и двете. Освен това те смятат, че вещите са първопричина за страха. Колкото повече вещи притежаваш, толкова повече се страхуваш. Така ще се окаже, че живееш живота си заради вещи.
Истинските Хора ми обясниха колко абсурдно им се сторило, когато мисионерите настоявали да учат децата им да допират длани за двуминутна молитва преди хранене. Та те, Истинските Хора, се събуждат с благодарност! И не приемат през целия ден нито едно нещо като даденост. Ако мисионерите трябва да учат собствените си деца на благодарност, нещо, което е изначално заложено във всички хора, племето чувства, че те трябва да погледнат много сериозно на обществото, в което живеят. Защото може да се окаже, че тъкмо мисионерите са онези, които се нуждаят от помощ.
Не могат също така да си обяснят защо мисионерите им забраняват да се изплащат на земята. Всеки знае, че колкото по-малко взимаш от земята, толкова по-малко й дължиш. Истинските Хора не виждат нищо дивашко в това да заплатиш своя дълг или да изкажеш своята благодарност на земята, като оставиш част от кръвта ти да потече в пясъка. Те също вярват, че трябва да се зачете изборът на човек, който пожелае да спре да се храни и седне под небето, за да посрещне края на своето съществуване в този свят. Те не считат, че смъртта, причинена от болест или злополука, е естествена. Та нали в края на краищата, казват те, ти не можеш да убиеш нещо, което е вечно. Не си го нито създал, нито можеш да го убиеш. Те вярват в свободната воля: тъй като душата е избрала свободно да дойде, как тогава могат да бъдат справедливи правилата, които твърдят, че душата не може да си отиде у дома? И не става въпрос за личностно решение, направено в така проявената действителност, а за решение на ниво вечност, което е взето от едно всезнаещо аз.
Те споделят мисълта, че естественият начин да напуснеш преживяването да си човек е, като упражниш свободно волята на своя избор. На възраст сто и двайсет или и трийсет години, когато на човек му се приисква да се върне към вечността и след като е попитал Божественото Единение дали това ще е за висше благо, те си уреждат забава, за да празнуват изживения живот.
От векове Истинските Хора имат практиката при раждане да изговарят една и съща фраза пред новороденото. Всеки един чува абсолютно едни и същи първи човешки думи: „Ние те обичаме и те подкрепяме през твоето пътуване.“ На своето последно празненство всеки получава прегръдка и отново чува същите думи, повторени от оставащите. Това, което чуваш на идване, е това, което чуваш на отиване!
След това заминаващият сяда на пясъка и все едно спуска шалтера на системите в тялото. За по-малко от две минути те спират да функционират. Няма ни скръб, ни траур. Съгласиха се да ме обучат на тяхната техника за преминаване от ниво човек обратно към ниво невидимост, когато бъда готова да поема отговорността за подобно знание.
Думата Мутант, изглежда, отразява състояние на сърцето и ума, а не цвета или личността. Тя изразява отношение! Използва се за някой, който е изгубил или сам е прекъснал древния спомен или универсалните истини.
Най-накрая трябваше да приключим с нашия разговор. Беше вече много късно и всички се чувствахме изтощени. Вчера пещерата беше празна, а сега изпълнена с живот. Вчера мозъкът ми съхраняваше години на образование, но сега попиваше като гъба различни и много по-важни познания. Начинът на живот на тези хора ми беше толкова чужд и толкова дълбок, за да бъде лесно разбран от мен, че бях благодарна, когато мисловният ми процес премина зад фасадата на безсъзнателния покой на съня.
АРХИВИ
На следващата сутрин ми бе позволено да видя прохода, който те наричаха Хранилище на Времето. Бяха сътворили каменно приспособление, което позволяваше на слънцето да изпраща лъчите си през някакъв процеп. Само веднъж годишно те падаха пряко и образуваха дадена фигура. Когато това ставаше, хората от племето знаеха, че е минала цяла година, откакто за последен път са забелязали тази фигура. Тогава падаше голямо празненство в чест на Пазителката на Времето и Пазителката на Паметта. Тези, така да се каже, архивистки изпълняваха своя годишен ритуал. Те сътворяваха стенопис с изобразени всички значими прояви за последните шест сезона на аборигените. Всички раждания и смърти биваха отбелязани по деня на сезона и времето според слънцето и луната. Бяха нанасяни и други важни наблюдения. Аз изброих повече от сто и шейсет подобни изографисвания и рисунки. Ето как определих, че най-младият член на племето е на тринайсет години, а четирима са над деветдесетте.