По-късно през същия ден в прохода, наричан Хранилище на Времето, аз трябваше да науча, че аборигените са най-първите откриватели на боядисването по спрейметода. В тон с тяхната загриженост за опазване на природата те не ползваха отровни химикали и отказваха да променят това през годините, така че както действаха през хилядната година, така беше и днес. Те оцветиха парче от стената в тъмночервено, като за целта използваха освен собствените си пръсти и четка от животински косми. Няколко часа по-късно, след като боята изсъхна, ми беше показано как да получа бяла боя от варовита глина, вода и гущерова мас. Всичко това разбърках върху плоско парче кора от дърво. Когато се получи що-годе приемлива гъстота, те навиха кората на фуния и изляха боята в устата ми. За езика ми това бе доста странно усещане, но поне вкусът не беше натрапчиво силен. Следващото, което направих, беше да поставя ръка върху червената стена и да започна да плюя под налягане боя около пръстите си. Накрая вдигнах сплесканата си ръка и ето ти следа от Мутант върху свещената стена! Нямаше по-висока чест за мене, дори да бяха издокаросали лицето ми по тавана на Сикстинската капела.
Прекарах цял един ден в изучаване на данните по стената. Срещнах признаване господството на Англия, въвеждането на паричната обмяна, първото съзиране на автомобил, на аероплан, на реактивен самолет, на кръжащи над Австралия сателити, на затъмнения, дори на нещо, което приличаше на хвърчаща чиния с Мутанти, които изглеждаха още по-мутирали и от мене! Беше ми казано, че някои от събитията бяха обрисувани по свидетелски показания от страна на предишните Пазителки на Времето и Паметта, но за други се знаеше от изпратени да правят наблюдения племенни хора из цивилизованите области.
Отначало те изпращали млади хора, но разбрали, че това е трудно изпитание за младостта. Младежите лесно били впечатлявани от обещанието да притежават пикап или да похапват сладолед всеки ден, както и да имат достъп до всички чудеса на индустриалния свят. По-възрастните хора били по-земни, те усещали това привличане като с магнит, но не му се поддавали. Така или иначе на никой в племето не му била държана сметка какъв ще е неговият избор и периодично някой от членовете изчезвал, за да се завърне отново. Самият Ооота бил взет от майка си при раждането, деяние, което в миналото било не само обичайно, но и законно. Правело се с цел да се покръстят езичниците и да се спасят техните души. Тези деца били изолирани и им се забранявало да учат родните си езици, както и да практикуват какъвто и да е от свещените си ритуали. Ооота бил държан в продължение на шестнайсет години в града, след което побягнал, за да намери истинските си корени.
Ние всички се смяхме, докато Ооота разказваше какво ставало, когато правителството осигурявало жилища за аборигените. Те спели на двора, а използвали къщата за склад. Ето как стана въпрос за тяхното определение що е подарък. Според племето подаръкът е подарък само когато даваш някому нещо, което той иска. И съвсем не е подарък, ако ти си този, който искаш еди-кой си да притежава това, което подаряваш. Подаръкът не обвързва. Той се дава безусловно. Хората, които го получават, имат правото да постъпят както си искат с него: да го ползват, да го унищожат, да го дадат другиму и прочие. Той си е техен, без да са поставяни никакви условия, и лицето, направило подаръка, не очаква нищо в замяна. Ако не се спази този критерий, тогава не става дума за подарък, а за нещо друго. Трябваше да се съглася, че правителствените подаръци и за съжаление повечето от това, което моето общество наричаше подарък, изобщо не се вместваше в тази представа. Но успях също така да си спомня и за някои хора у дома, които непрекъснато правеха подаръци и даже не го осъзнаваха. Те подаряваха окуражителни думи, споделяха смешни случки, предоставяха рамото си, за да се облегнеш на него, или просто бяха истински приятели.
Мъдростта на тези хора за мен бе постоянен извор за удивление. Само да бяха те световните лидери, какъв различен свят щяхме да имаме!
УПЪЛНОМОЩЕНА
На следния ден ми бе позволено да вляза в най-защитената част на това подземие. Това бе най-сакралното място и повод за повечето от отминалите вече спорове, дали изобщо да бъда допускана тук. Използвахме факли, за да осветим стаята от полиран опал. Пламъците, които се отразяваха по стените, пода и тавана, вероятно представляваха най-разкошните цветове от дъга, които някога бях виждала. Чувствах се все едно, че се намирам вътре в кристал с цветове танцуващи, под мен, над мен и леко докосващи ме отстрани. Това бе стаята, където хората от племето официално идваха да общуват пряко с Божественото Единение, и изпадаха в състояние, което бихме нарекли медитация. Те ми обясниха, че разликата между молитвата на Мутантите и тази форма на общуване на Истинските Хора се състои в това, че молитвата е говорене навън към духовния свят, а те постъпват точно обратно. Те се заслушват. Първо прочистват главите си от мисли и после чакат да приемат нови. Обяснението можеше да бъде следното: