Едно от честванията, които имахме, беше за жена, чийто талант или лекарство в живота се състоеше в това да изслушва. Името й беше Пазителката на Тайни.
Замислих се за хората у дома: за онези млади хора, които, изглежда, нямаха чувство за посока и цел, за бездомните хора, които смятаха, че няма какво да предложат на обществото, за наркоманите, които искаха да населяват една друга действителност, а не тази, в която се намирахме. Искаше ми се да мога да ги доведа всичките тях тук, за да могат да се убедят колко малко се иска понякога, за да допринесеш полза на твоето общество, и колко чудесно е да познаваш и да изпитваш чувството за собствената си стойност.
Тази жена знаеше своите силни страни, както и всеки от останалите. Групата се състоеше от Пазителката на Тайни, която седеше леко изправена, и останалите от нас. Тя бе помолила Вселената да ни дари с освежителна храна, ако това беше в реда на нещата. Можете да бъдете сигурни, че вечерта достигнахме място, където растяха къпинови растения и грозде.
Преди няколко дни видяхме да вали дъжд в далечината и ето че сега намерихме попови лъжички в малките локви. Тези попови лъжички бяха проснати върху горещите скали и бързо изсъхнаха, за да се превърнат в храна, каквато не бях мислила за възможна. Към менюто ни бяха включени и някакви доста непривлекателни, подскачащи в калта животинки.
По време на пиршеството имахме и музика. Научих Истинските Хора на един тексаски танц, който нагодихме към ритъма на техния тъпан, и не след дълго всички се заливахме от смях. Тогава аз обясних как Мутантите обичат да танцуват с партньори и поканих Кралския Черен Лебед на танц. Той веднага налучка стъпките на валса, но не можахме да хванем такта. Аз започнах да тананикам мелодията и ги окуражих да се присъединят към мене. И ето че цялата група започна да тананика и да играе валс под откритото австралийско небе. Показах им също как да сменят един танц с друг. Ооота свърши страхотна работа като ди-джей. Тази нощ те решиха, че аз вероятно съм овладяла лечителското изкуство в рамките на моето общество и че може би ще пожелая да премина в областта на музиката!
И ето че дойде моментът да получа своето аборигенско име. Те почувстваха, че аз имам повече от един талант, и откриха, че мога да обичам и тях, и начина, по който те гледат на живота, като същевременно остана вярна на себе си, така че ми дадоха прякора Две Сърца. По време на празненството в чест на Пазителката на Тайни различни хора един по един се изказаха какво удобство е да я имат в общността и колко ценна е работата й за всеки. А тя сияеше скромно и прие похвалите с достойнство на кралица.
Това беше велика нощ. Докато заспивах, аз прошепнах: „Благодаря на Вселената за този забележителен ден.“
Ако ми беше дадена възможност за избор, нямаше да се съглася да дойда при тези хора. Нито пък щях да си поръчам попови лъжички, ако случайно ги срещнех вписани в някакво меню, но това не ми пречеше да си спомням колко изпразнени от значение бяха някои от нашите празници, докато тук наистина прекарвахме чудесно.
ПОТОПЪТ
Пред очите ни се разкри местност, цялата проядена от ерозия. Проломите ни пречеха да вървим в права посока. Изведнъж небето притъмня. Над главите ни се появиха огромни сиви облаци и ние виждахме как кълбовидната енергия се понася по небето. Само на няколко крачки от нас удари гръм и последва оглушителен трясък. Небето се превърна в раздиран от светкавици покров. Всеки хукна да търси къде да се скрие. Пръснахме се като пилци на всички страни, но нито един от нас не успя да се докопа до подслон. Земята по тези краища на континента беше по-ялова. Върху очертанията й на крехко земно покривало се срещаха само храсталаци и няколко измъчени дървета.
Виждахме как тежко падат капките от поройния дъжд. Можех да ги чуя още отдалеч, защото напомняха тътена на приближаващ влак. Земята под нозете ни потрепери. От небесата се посипаха гигантски капки вода. Проблесна светкавица и гръмотевиците станаха толкова оглушителни, че косите ми настръхнаха. Веднага посегнах към кожения колан, който носех на кръста, бях взела със себе си мех за вода и кожената торбичка, която лечителката беше натъпкала с нейните треви, мазила и прахове. Тя внимателно ми беше обяснила кое при какво помага, но аз бях наясно, че за да бъде усвоен нейният начин на лекуване, би отнело толкова време, колкото и нашите американски шестгодишни програми, за да станеш лекар и доктор на медицинските науки. Опипах възела на торбичката, за да проверя дали е здраво завързана.