Вероятно бъдещето на света ще бъде в по-добри ръце, ако забравим за желанието си да откриваме нови неща, а се съсредоточим върху възстановяването на нашето минало.
Племето не критикува нашите модерни изобретения. Те отдават почит на факта, че човешкото съществувание е сборен опит от изява, творчество и приключение. Но те вярват, че когато търсят познанието, Мутантите имат нужда и да прибавят изречението: „Ако това е за Висшето добро, за целия живот, навсякъде.“ Те се надяват, че ние ще направим преоценка на нашите материални притежания и ще ги адаптираме към новите си виждания. Те също вярват, че човечеството е по-близо откогато и да било до вратите на Рая. Ние притежаваме технологии да изхраним всеки човек на света и познание да му осигурим средства за себеизява и чувство за собствена значимост, покрив и т.н. за всички хора навсякъде, стига само да пожелаем това.
С подкрепата и насърчението на моите деца и най-близки приятели аз започнах да оформям преживяването си в Пустошта като ръкопис и говорех за това навсякъде, където бивах канена — светски организации, затвори, църкви, училища и т.н. Реакциите бяха двуполюсни — едни ме обявиха за враг и бяла расистка група в Айдахо започна да слага расистки позиви по колите на паркингите около местата, където държах речите. Нарекоха ме ментърджийка Но по някакъв странен начин се създаваше равновесие. При всеки неприятен коментар някой скачаше и искаше да научи повече за телепатията и как да подмени оръжията с илюзионни трикове и да чуе пространно за ценностите и техниките, които Истинските Хора използват в своя начин на живот.
Хората ме питаха как този мой опит е променил живота ми. Отговорът ми е: издълбоко. След като се върнах в САЩ, почина баща ми. Аз бях до него, държах ръката му и му давах своята любов и подкрепа за последното пътуване. Денят след погребението помолих мащехата си да взема нещо за спомен от него — копче за ръкавел, стара шапка. Тя ми отказа.
— Тук няма нищо за теб — бяха думите й.
Вместо да реагирам с огорчение, както би следвало, аз отговорих, като благослових наум скъпата душа, и напуснах дома на родителите си завинаги, горда от собственото си съществувание. Погледнах нагоре към синьото небе и намигнах на татко.
Сега си мисля, че нямаше да бъда допусната до никакъв урок, ако мащехата ми беше казала:
— Разбира се, вземи си. Къщата е пълна с неща на родителите ти. Отнеси със себе си нещо, което ще ти напомня за баща ти.
Ето такова нещо очаквах. Но израстването ми в духовен план дойде, когато ми бе отказано това, което по право ми принадлежеше, и аз разпознах дуалистичността на ситуацията. Истинските Хора ми казваха, че единственият начин да издържиш едно изпитание е да преминеш през него. Сега се намирам в такава точка от жизнения си път, когато мога да съзра възможност да издържа едно духовно изпитание дори при ситуация, която изглежда изцяло негативна. Усвоих разликата между това да наблюдаваш едно събитие в развитие и да му даваш оценка. Научих урока, че всичко на този свят дава възможност за духовно обогатяване.
Неотдавна някой, който бе чул лекцията ми, пожела да ме запознае с човек от Холивуд. Беше януари, в Мисури, през студена снежна нощ. Ние вечеряхме и аз прекарах часове в разговори, докато Роджър и останалите гости се угощаваха и пиеха кафе. На следващата сутрин той се обади да обсъдим възможността да се направи филм.
— Къде изчезна снощи? — попита той. — Ние тъкмо плащахме сметката, взимахме си палтата и се сбогувахме, когато някой посочи, че си изчезнала. Тръгнахме да те търсим навън, но ти просто се беше изпарила във въздуха, дори нямаше следа от стъпките ти в снега!
— Да — отговорих аз и у мен се породи идея, въздействаща като издълбана върху камък. — Възнамерявам да прекарам остатъка от живота си, като прилагам познанието, което получих в Пустошта. Всичко от него! Дори магията на илюзионизма!