Той се приближи до една банка и се вгледа внимателно в плуващото тяло. В ноздрите на мъжа бяха прокарани две прозрачни тръбички по които течеше въздух. Трупът се носеше безпомощно в средата, но когато погледна очите му те като че ли не бяха безизразни — Питър видя как зениците на мъжа се свиха, когато той се приближи плътно до банката.
Той е жив! — помисли си Питър. — Значи не ги убиват. Трябва да намеря Мей! — той рязко се обърна и се облещи на робота пред него. Какво… — мисълта се опита да се отскубне парализирания му мозък. — …става тук… по дяволите?
Последното, което Питър видя бе една синя искра изкачаща от накрайника на робота. Една доста мощна искра.
Той дори не направи опит да се предпази.
След една стандартна година
Патрик се суетеше около новото си изобретение — самостоятелен кислородопреобразувател и не без гордост оценяваше всичките му достойнства. Вече нямаше нужда да мъкнат тежките кислородни бутилки, нито пък да излагат живота си на опасност там горе, докато чакат да ги заредят от някой ковчег.
— Ела тук. — каза той. Когато момчето се приближи той му нахлузи маската и натисна стартовия бутон.
Машинката забръмча и започна да работи — зелена индикаторна светлинка показваше нивото на кислорода в преработения и филтриран въздух. Патрик го беше нагласил на 21 % — колкото беше на Земята. Всяка друга стойност бе означавана като критична от червена индикаторна лампичка.
— Е как е? — попита гордо той.
— Вони като разложена кукумявка. — избоботи момчето.
— Трябваше да те оставя на роботите. — каза троснато Патрик. — Сега щеше да плуваш опулен в някой варел.
— По-добре отколкото да живея като някой плъх. — изхили се Питър. — Пък и нямаше да се налага да гледам всеки ден брадясалата ти физиономия.
— Ха, кой го казва. — извика Патрик. — Мистър девствен мустак. Ти ’що не се обръснеш бе, тъпчо?
— Защото провали всички неща, които можеха да послужат като самобръсначка в създаване на… този боклук. — той посочи маската. — И този и другия…
— Но ми благодари, когато ти спасих задника онзи ден, нали?
— Глупости, можех и сам да се справя. Онзи робот беше пълен левак. Когато ти се появи вече го бях разглобил.
— Да де, само дето ти беше опърлил въшливия задник.
— Внимавай какво говориш, защото ще ти навра тази вехтория в твоя собствен източник на зловония. — Питър раздруса самоделния лазомет.
Къс сигнал прекрати спора.
— Хопалааа. — някой ходи отгоре ни. — каза Патрик.
— Колко са? — Питър моментално промени изражението си. С малко повече финес би заприличал на изгладнял вълк.
— Четири или пет. Въоръжени са.
— Я да погледна — той избута Петрик от монитора. — Дали знаят че сме тук?
— Не вярвам. Вълнопреобразувателя не показва отклонения.
— Да вървиш на майната си с твоя идиотооблъчвател. — тросна се Питър. Аз няма да стоя тук със скръстени ръце.
— Никъде няма да ходиш. Много са.
— Страхливец. — извика Питър и започна да се катери по стълбата. — Ако все още не си се посрал от страх ела и ми помогни.
— Кой ме запозна с теб? — изпъшка Патрик и нарами лазомета си. — Ще минем от задня остсек и ще ги нападнем в гръб.
— Да съм казвал обратното? — ухили се Питър. — И …благодаря за маската. Наистина си я бива!
— Само така си мислиш. — каза Патрик и се шмугна в отворения люк.
Когато излязоха на повърхността внимателно затвориха капака и огледаха коридора. Патрик погледна монитора и посочи с пръст вдясно от себе си — роботите бяха в съседното помещение. Мъжете тръгнаха към най близката врата и я отвориха — Патрик беше приспособил няколко накрайника за тази цел. Той предпочиташе да си ги набавя от „Санитарите“, които бяха леко въоръжени и очистването им беше фасулска работа. Откакто започнаха да нападат обаче се появиха и другите, които бяха тежко въоръжени, и които Питър наричаше „тъпите каски“. Вдясно от тях се намираха пет от тези сладури. И ги търсеха.
Питър се промъкна през вратата и зае позиция зад една правоъгълна подпора. Той изчака Патрик да се качи на горното ниво и с тихи стъпки започна да се придвижва към роботите. Когато ги наближиха достатъчно Патрик сигнализира на Питър като повдигна последователно три пръста.
Питър преброи бавно до три, ухили се като прецизно оглозган череп и натисна спусъка.
Умрете гадини! Дано се гърчите дълго в тенекиения ви ад!