Все пак Кламтек не били разочаровани от печалбите. Тогавашната версия предлагала голям избор и възможност за включване до шест човека в системата. Това било доста примамливо предложение за не едно семейство, което с мъка пестяло от парите за храна, за да се докосне до желаната вещ.
Тогава богатството се измервало не по това, колко пари имаш, а по това колко време прекарваш в системата. Такива времена били…
Големият бум обаче дошъл с изобретяването на ядрения преобразувател — ЯПХ. Той променил окончателно живота на хората и ги прогонил от мините за храна, като ги вързал за меките им легла и ги обвил с маркучи. Кламтек не издържала на натоварването и била принудена (за което доста хора са на мнение, че вина има и правителството) да даде лиценз на други фирми. Тогава в играта влязъл Океану Мийвс с неговата НотДриймсБътТру. Системата му се продавала като топъл хляб. За разлика от останалите тя не синрезирала една ограничена реалност, а можела да пресъздаде цялата Земя с всичките й удивителни кътчета в най-подробни детайли и то от най-добрите й времена. НотДриймсБътТру станала задължителна реалност за всяко американско семейство. Тя позволявала в системата да се включат неограничен брой хора. Излишно е да споменавам, че много фирми не погледнали с добро око на това, което Мийвс бил създал. „Че какво толкова е направил?“ — запитаха завистливите.
Ами нищо особено — Океану просто се беше пресегнал към небесата и с грациозен жест бе върнал рая на хората. За повечето от тях дълго след това той наистина бе Господ. За жалост Мийвс умря и се превърна в легенда, но аз съм сигурен, че ако беше поживял още малко, популярността му щеше да го издигне в култ, ако не и до родоначалник на нова религия, и ние никога нямаше да стигнем до тук. Но това е вече безвъзвратно отминало — преглътна сухо Михаил. — Нека се върнем към разказа.
Руснаците излязоха на пазара с версията Веселая Жизнь, която имаше подобен на НотДриймс успех в Европа. Китайците доминираха в Азия. Сливането на трите системи доведе до нов етап в човешката история. Но не за дълго.
Никой не узна кой пръв създаде вируса — Руснаците, Американците или Китайците. Привържениците на ортодоксалната християнска религия пък вярваха, че той ни бе спуснат отгоре. Суровата истина бе, че Някой бе възкресил Джак Рипер и с това успя да върне хората от небесата и да ги размаже върху напуканата Земя.
Въпреки недостига на средства, НАСА бе принудена да продължи с разработването на програмата „Дъ Лонг Рън“ от нейния предсистемен период, но този път в проекта се включиха руснаци, китайци и европейци. Вируса опустошаваше всичко живо в системата, обръщаше я с краката нагоре и принуждаваше хората да излизат на улицата. „Дъ Лонг Рън“ бе завършена седем години след стъпването на Сенчестия Джак в системата. Това, което той не успя да разруши, го направиха „Викингите“ и „Конника без глава“. Мнозина вярваха искрено в програмата и гледаха на нея като на Ноев ковчег. Нали седем е божествено число…
— Ти вярваше ли? — попита сухо Нелим.
— Разбира се. — усмихна се Михаил. — Когато изтеглих печелившия билет, щях да пукна от радост. Цял живот съм мечтал да пътувам сред звездите. За една дъъълга разходка… Нека все пак довърша разказа.
Още от самото начало програмата „Дъ Лонг Рън“ беше секретна доколкото такъв можеше да бъде фактът, че президента спи с жена си. След няколкомесечни мъки трите кораба излетяха и нищо хубаво не чакаше тези, които останаха долу (а както по-късно се видя, и тези, които отпътуваха без да им помахат за последно сбогом). Във всеки кораб бяха инсталирани по няколко Ядрени Хранителни Преобразуватели, които чрез система от тръби достигаха до всеки човек. Система от роботи, които се командват директно от бордовия компютър осъществяваха цялата подръжка, от която се нуждаеха корабите. На борда нямаше човек извън системата — така се пестяха разходи за отопление, кислород и място. Мозъкът — последното изобретение на Мийвс и компания представляваше сложен Биоелектронен кибернетичен механизъм с фиксиран информационен обем и възможност за самоподдръжка. Матрицата беше онази памет в Мозъка, до която никой нямаше достъп и която представляваше виртуална проекция на Земята. За пореден път Мийвс беше перфектен и ако не беше починал от тумор на мозъка, сигурно сега щеше да ни подскаже как да се измъкнем от тази каша. Понякога съдбата има доста лошо чуство за хумор.