— Богати безделници! — каза размъкнатият тип.
От църквата излезе красиво създание, повело под ръка друго, не толкова красиво създание.
Не можеше да се отрече, че Теди Уийкс изглеждаше великолепно. Той беше по-представителен от всякога. Лъскавата му коса, великолепно накъдрена, блестеше на слънцето, очите му бяха големи и блестящи, гъвкавата му фигура, облечена в безупречен фрак и панталони, беше като на някой Аполон. Но изгледът на булката оставяше впечатление, че Теди се беше оженил по сметка. Те поспряха на прага и операторите се засуетиха.
— Да ти се намира един шилинг, момко? — тихо, със спокоен глас попита Ъкридж.
— Защо ти е потрябвал един шилинг?
— Стари ми друже — напрегнато заяви Ъкридж, — жизненоважно е да разполагам с един шилинг тук и на мига.
Подадох му шилинга. Ъкридж се обърна към размъкнатия тип и аз забелязах, че той държеше в ръката си голям червен и презрял на вид домат.
— Искаш ли да спечелиш един шилинг? — попита Ъкридж.
— Иска ли питане! — отвърна размъкнатият тип. Ъкридж сниши глас и дрезгаво зашепна.
Операторите бяха привършили с приготовленията си.
Теди Уийкс, отметнал глава по онзи красив начин, който му беше спечелил симпатиите на толкова много женски сърца, излагаше на показ знаменитите си зъби. Готвачките полугласно коментираха недостатъците във външността на младоженката.
— Сега, моля — каза един от операторите.
Над главите на тълпата, добре и точно прицелен, профуча голям сочен домат. Той се пръсна като граната точно между изразителните очи на Теди Уийкс, като ги скри под алени доматени останки. Те се пръснаха по яката на Теди Уийкс и покапаха по фрака на Теди Уийкс. А размъкнатият тип се обърна и хукна надолу по улицата.
Ъкридж ме сграбчи за ръката. В очите му се четеше огромно задоволство.
— Да си тръгваме, а? — каза той.
Ръка за ръка, двамата поехме под галещите лъчи на юнското слънце.