И тъкмо започна да усеща тръпките на истинската паника, когато видя познатите ъгловати рамене на Оскар и буйната му черна коса. Стоеше до огражденията близо до ъгъла, в единия край на определеното за демонстрантите място. Там тълпата беше по-рядка и можа да види, че той разговаря с един доста опърпан млад човек с парцалив елек от ярешка кожа. Успя да избута шепа тийнейджърки, които танцуваха някакъв специален танц, и едно шестнайсетинагодишно момче, което свиреше на банджо, и се приближи до целта си. Точно когато най-накрая стигна до Оскар, опърпаният младеж се отдалечи и изчезна в тълпата.
— О, хей — поздрави я Оскар. — Какво става?
— Нищо. Кое беше това момче?
— Кое? — Оскар се огледа. — А, имаш предвид Човека Х? Никой. Искам да кажа, запознахме се онлайн. Искаше да се срещнем тук и да ми каже здрасти — той размаха ръце пред лицето й, сякаш да разсее някоя неприятна миризма, жест, който изразяваше край на интереса му към нещо или към някого. — Но, знаеш ли, той ми каза нещо интересно. Твоето приятелче Арельо, нали се сещаш?
Фейт усети как мускулите на лицето й се напрегнаха. Въпреки че скъсването й с Арельо всъщност я събра с Оскар, той остана деликатна тема помежду им. Оскар явно не можеше да разбере защо тя все намираше извинения да не се включва в протестните демонстрации през деня пред офиса на Арельо. Понякога и тя сама не знаеше защо постъпваше така. Беше удържала на думата си и бе поискала да й определят друг научен ръководител, но една частичка от сърцето й явно не можеше да приеме нещата и да продължи напред.
Може би защото все още не беше напълно сигурна, че бе постъпила правилно. Ами ако беше останала малко по-дълго да изслуша Арельо? Оскар казваше, че не може да има извинение за това, което той бе направил, но такава ли беше истината?
Опита да не се терзае толкова много по този въпрос. Едно обаче беше сигурно: ако се върнеше при Арельо, Оскар щеше да я зареже, той я беше заплашвал с това неведнъж. Тя предполагаше, че просто вдигаше пушилка, но не искаше да рискува. Особено сега, когато светът отново й се усмихваше след толкова години.
Освен това се съмняваше, че дори и да се опиташе да говори отново с Арельо, резултатът щеше да бъде различен. Не можеше да спори, особено когато ставаше дума за нещо толкова близко до сърцето й. Нямаше да може да овладее чувствата си и да е в състояние да слуша, да разсъждава и да отговаря.
Независимо от това обаче не можеше да се пребори с досадното чувство, че доктор Арельо може би е разочарован от решението й и от онова, което се бе случило между тях в офиса му. След като цял живот се бе възхищавала от него, тази мисъл беше много тежка. Но какъв избор имаше?
Оскар с нищо не показа, че е забелязал напрежението й.
— Човекът Х каза, че Арельо се е ангажирал да говори следващия месец в Австралия, на голямата конференция за околната среда.
Фейт знаеше за конференцията. Световната екологическа конференция фигурираше в програмата на Арельо от месеци. Но не каза на Оскар. От опит знаеше, че не обича да го прекъсват.
— Няма ли да е прекрасно, ако можехме да отидем? — Очите на Оскар блестяха от вълнение. — Бихме могли да протестираме по време на речта му, така че и той, и цял свят да разбере, че сега той е враг — номер едно за опазването на природата… Би било просто страхотно!
Фейт слабо се усмихна.
— Винаги съм мечтала да отида в Австралия — каза, заобикаляйки внимателно темата за Арельо — със или без конференция.
Той я стрелна с поглед:
— О, да, заради змиите, нали?
— Ти ме познаваш така добре — каза меко Фейт. — Трябва да знаеш, че всички тия отровни видове — тайпани, смъртоносна змия, медни глави, мулги, целият континент е светая светих за сърцето на херпетолога2.
Дори преди да вземе решение да се посвети на херпетологията, тя и Гейли правеха планове, как ще си спестяват парите, за да могат един ден да направят пътуване отвъд океана. На Гейли й се щеше да види отблизо екзотичните птици и пухкавите коали, да не говорим за мъжете с препаски и със странен акцент. Фейт искаше да види цялата необикновена флора и фауна на далечния континент, но най-вече, разбира се, змиите.
— Значи ще дойдеш с мен? — попита Оскар, като пристъпи към нея и я улови за ръцете.
Фейт вдигна рамене:
— Много бих искала. Но не виждам как ще стане. Ние и двамата сме бедни студенти, нали помниш?
2
Херпетолог — специалист по влечуги. Посочените видове влечуги населяват предимно Австралия и околните острови. Смъртоносната змия, за която по-нататък става отново дума, е от рода на пепелянките и е в топ 10 на най-отровните змии на света — Бел.ред.