Сега, след като мина известно време, започна да се чувства леко глупаво. Защо бе реагирала толкова пресилено. Да, наистина постъпката на Джордж беше тъпа, жестока и напълно ненужна, а този род неща винаги я разстройваха. Нормално беше да й стане неприятно или да се ядоса, като го види, че убива паячето, но не дотолкова, че напълно да си изпусне нервите.
— Йо — един познат глас прекъсна мислите й. — Това е Фейт, нали? Хей, добре ли си? Изглеждаш малко… Как да кажа… яркочервена.
Тя се обърна и видя Хърли, който стоеше и я зяпаше.
— С-съжалявам — каза тя и изтри очите си с опакото на ръката си, като направи може би напразен опит да скрие, че беше плакала. — Добре съм, просто…
Тя замълча безпомощно, защото не знаеше как да обясни собственото си поведение. Но Хърли й се усмихна съчувствено:
— Не е необходимо да ми казваш. Всички сме малко изперкали в момента, знаеш. Но ето, я по-добре пийни малко вода, преди да вземеш да припаднеш или нещо такова.
Той й подаде чиста пластмасова бутилка. Едва сега видя, че огромните му ръце са пълни с бутилки и консервни кутии. За миг просто остана така, зяпнала бутилката, която той й подаваше, а мозъкът и скърцаше на най-бавните обороти.
Той размаха бутилката пред нея:
— Всичко е наред. Намерих ги. Там вътре — и посочи с глава към най-голямата останала част от тялото на самолета и къдравата му коса заподскача.
— Благодаря.
Фейт отвъртя капачката на бутилката с треперещи пръсти и отпи голяма глътка. Щом водата се спусна в гърлото й, разбра колко се беше обезводнила. Водата освежи мислите й почти веднага и тя веднага се почувства по-добре.
— Имах нужда от това — каза мило на Хърли и се опита да му върне бутилката.
— Задръж я — каза той и махна с ръка.
— Благодаря — сега, след като главата й работеше отново, тя реши да се опита да бъде полезна — този път наистина. Повечето от най-спешните случаи, изглежда, вече бяха мъртви, но тя бе сигурна, че има още много хора, които се нуждаеха от помощ. — Мм, знаеш ли къде е докторът?
— Имаш предвид онзи пич, Джак ли? — Хърли вдигна рамене. — Ъъъ. Не съм го виждал скоро. Защо, лошо ли ти е?
— Не, нищо подобно. Исках само да го питам дали не му трябва помощ.
Фейт не беше медик, разбира се, но като учен допускаше, че все ще може с нещо да бъде полезна.
— А, добре. Дано да го намериш лесно. Ако имаш нужда от още вода, ми кажи.
Хърли отмина, стиснал бутилките и консервните кутии.
Фейт тръгна да търси доктора, като заобикаляше големите отломки от самолета. Докторът не се виждаше никакъв, макар че сега тя видя по-отблизо други от оцелелите. Имаше един мъж, който лежеше под сянката на някакви отломки, а единият му крак до половината беше на кървави парчета. Някой бе му направил турникет с вратовръзка, а една жена му даваше да пие вода от такава бутилка, каквито разнасяше Хърли. Близо до него една възрастна жена седеше на пясъка, стискаше една дантелена якичка, гледаше морето с празен поглед и нещо си тананикаше. Фейт позна в нея жената, която Джак се опитваше да свести веднага след катастрофата. Фейт й се усмихна приветливо, радостна, че Джак е успял, но жената нищо не забеляза. Продължи да върви, а пред очите й минаваха ранени — хора, които панически бягаха от димящите останки, хора, които просто се лутаха напълно объркани…
Чувстваше се все по-безпомощна и се чудеше какво да направи, за да бъде полезна. Видя едно малко момче, което държеше кучешки нашийник, а един мъж с арабски вид се приближи до нея.
— Извинете, госпожице — каза той с любезен и все пак властен глас.
— Да? — Тя го погледна колебливо, като се опитваше да определи произхода по акцента му.
— Опитвам се да организирам няколко души да запалим сигнални огньове на брега. За да помогнем на спасителните отряди да ни видят. Огньовете трябва да са големи, затова трябват много дърва. И всичко друго, което ще гори — листа, съчки, сухи водорасли…
— О, добре — Фейт му се усмихна притеснено. — Мога да се включа.
— Отлично — кимна отривисто мъжът. — Донесете каквото намерите ей там — и посочи някакво близко място, а после се обърна. После, сякаш са сети за нещо, спря и додаде: — Аз съм Саид.
— Аз съм Фейт. Приятно ми е — Фейт отново се почувства глупаво, защото Саид вече крачеше напред и не можеше да я чуе.