— Водата е ей там. Сега раздавам храната. Искаш ли порция?
Той й подаде един пакет. Фейт го взе и усети, че стомахът й вие от глад.
— Благодаря.
Самолетната храна беше студена и мазна, но Фейт я изгълта, като че беше някой френски специалитет. Щом приключи, отиде да търси водата. Взе си една бутилка, изля внимателно част от нея върху раната си, а останалото изпи.
След това просто седна край един от огньовете уморена и без да мисли за нищо, а над брега падаше пълен мрак. Другите оцелели също изплуваха и потъваха в оранжевите обръчи светлина от огньовете. Един от тях — висок слаб красив мъж с покарваща следобедна брада по ъгловатата челюст, се приближи и се наведе към огъня да си запали цигара. После застана там и запуши, загледан в пламъците.
— Здрасти — каза Фейт, като събра кураж да направи първата крачка към сприятеляването. Нямаше още никакви симптоми да идват спасители, така че явно щяха да останат на брега до сутринта. Не беше нужно точно сега да позволи стеснителността да й попречи да общува с хората. — Мм, казвам се Фейт.
— Така ли? — Мъжът се обърна и се вгледа в нея с непоносимо любопитство. Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, която повече приличаше на гримаса. — С такова име вашите сигурно са били оптимисти.
Фейт се изчерви и моментално се почувства като невъзпитано хлапе, което току-що е седнало на чужда маса. Докато разглеждаше лицето й, мъжът хвана цигарата си и изпусна облаче дим, което се завъртя във въздуха, после се извърна и продължи да гледа в огъня.
— Май днес сме от късметлиите, Фейт — каза след кратко мълчание.
Тя се усмихна неуверено:
— Да, предполагам, макар че в моя случай може да се погледне и от друг ъгъл, защото не се предвиждаше да летя с този полет. Качих се в последния момент, когато конференцията, на която бях… не се разви добре.
Защо, за бога, трябваше да каже всичко това? Веднага съжали, че е споделила толкова много. Мъжът се обърна и се вгледа в нея с умерен интерес, а очите му просветваха мрачно в трептящата светлина на огъня.
— Е, и какво? — попита той. — Какво толкова се случи?
Преди Фейт да реши как да отговори, мислите й бяха прекъснати от оглушителен ревящ стържещ звук, който идваше от джунглата. Звучеше като гръмотевица, но нощното небе над тях бе чисто — и освен това коя гръмотевица излиза от земята? Докато звукът замираше, над покритите с хълмове дървета се понесоха протяжните викове на птици и други същества, полетели преди звука — или преди това, което го издаваше. След миг се чу силен трясък, следван от продължително ехо, като че ли самите планини стенеха.
— Какво беше това, по дяволите? — Мъжът с цигарата отмести поглед от Фейт и се вгледа по посока на звука.
Фейт не успя да отговори. Никога не беше чувала нещо подобно в живота си. Особеното металическо звучене й подейства смразяващо и много неестествено в това зашеметяващо зелено и диво място.
Гръмотевичният звук се чу отново, този път по-слабо. Сега всички на брега бяха вперили поглед в джунглата. Събеседникът на Фейт измърмори едно проклятие под носа си и се отправи към бреговата ивица, където вече се събираха няколко души от оцелелите.
Фейт се изправи и тръгна натам. Не беше никак сигурна, че много й се иска да се доближава до тайнствения звук. Щеше й се да се скрие зад някое голямо парче от самолета, просто така, за всеки случай. Вместо това обаче застана близо до основната група, като надничаше през събраното множество към джунглата. Върховете на дърветата се раздвижиха, чу се още един трясък, последва и гръм и една висока палма, чийто силует се открояваше между два хълма на фона на осветеното от луната небе, изведнъж потрепери и се срути, изчезвайки така, сякаш някой я бе изтръгнал.
Фейт обгърна с ръце тялото си и се насили да диша: Вдишвай, издишвай. Вдишвай, издишвай.
Изплашеният шепот на брега бе заглушен от друг страшен трясък и отново гръм. Този път ехото отзвучаваше по-дълго от предишните два пъти и заглъхна с метална вибрация, последвана от серия трясъци. Очите на Фейт се разшириха, защото, когато погледна наляво, видя как изчезват още и още дървета, едно след друго, повечето от тях на няколко метра от плажа на вътре в джунглата…
Уууууууууууу! Зловещото ехо се завръщаше, макар и вече по-тихо. Чу се последно, макар и сподавено бум. И после всичко утихна.