— Страхотно — промърмори някой от най-голямата група.
Дълго време никой друг не каза нищо и на Фейт й се стори, че тя не е единствената, която бе забравила да диша в този миг.
След две минути беше ясно, че каквото и да бяха чули да реве, то не се връщаше, поне за момента. Опита да убеди себе си, че със сигурност има съвършено логично и естествено обяснение за това, което току-що чуха и видяха, и тръгна обратно към огъня. Но на половината път чу някой да вика името й.
Обърна се и видя, че Джордж тича след нея. Не беше се сещала за него от случката с паяка и се запита дали не й се сърди, че така рязко напусна общата им дейност по събирането на багажа. Но сега той явно не мислеше за това.
— Видя ли това? — попита той, като погледна през рамото си към джунглата. — Какъв беше този шум от там?
Наблизо стоеше привлекателна млада блондинка с бял минижуп, обгърнала с ръце тялото си.
— Не знам — отговори тя на въпроса на Джордж и неприязнено сбърчи нос. — И не ме интересува. Искам просто да дойдат спасителните лодки.
— Без майтап, Шанън — чу се един глас, едновременно нервен и претенциозен. — Защо не сложиш някоя нова плоча? Тази вече се изтърка.
Фейт погледна по посока на гласа и видя хубав млад мъж, който точно след като бяха катастрофирали, тичаше по плажа да събира остатъци от всякакъв произход. Той се мръщеше срещу хубавата блондинка.
— Млъквай, Буун — момичето тръсна глава и тропна с крак.
Леко смутен, Буун се обърна към Фейт и Джордж:
— Това… Това сътресение там преди малко, какво мислите, че беше?
Точно в този момент дойдоха Хърли, Клер и един слаб мъж с брада и сив суичър.
— Добре, всички видяхте това, нали? — каза брадатият мъж с британско произношение. — Нали не съм го видял само аз?
— Ей, братче — каза Хърли, — това не беше нормално!
— Знам — кимна Клер с ококорени и изплашени очи. — Какво може да издава такъв звук?
Джордж поклати глава:
— Ами каквото и да е, момичето със зелените убеждения вероятно ще заяви, че е застрашен вид, и ще се опита да основе обществен фонд за опазването му.
Фейт разбра, че тези думи са по неин адрес, и му хвърли бърз поглед. Той се ухили и примига насреща й, а тя слабо се усмихна в отговор, за да покаже, че оценява шегата. Допускаше, че той само се шегува, за да разведри атмосферата и да разсее хората от това, което ги тревожеше — и може би се опитваше да се сдобри с нея след станалото през деня.
Но макар и да разбираше всичко това, пак не можеше да не се почувства леко обидена, че е обект на тази шега. Как така той си позволяваше да си прави подобни шеги с нея? Той не знаеше нищо за нея. Не знаеше миналото й, надеждите й, нито мечтите, нито онова, в което вярваше, нищо, с изключение на няколко разменени думи през деня. Със сигурност не знаеше какво се случваше със сърцето й, когато видеше някой да се отнася жестоко или безсъвестно към невинни животинки или хора — то трепереше и се късаше на парчета като отломките, дето сега лежаха на плажа. Той просто не знаеше…
В този момент покрай тях премина тайнствената жена, която седеше с Джак.
— Ей — извика й Хърли. — Нали чухте това? Какво беше според вас?
Жената направи завой към малката им група.
— Чух го — каза тя мрачно. — Не знам какво беше това, което чух, но го чух.
— Този ден не можеше да бъде по-ненормален! — каза Буун, без да се обръща конкретно към някого.
— Никога не казвай никога, друже — каза мъжът с брадата. — Може да стане земетресение, да избухне вулкан…
От няколко места се разнесе нервен смях.
— Не си прави майтап с тези работи, човече — каза Хърли и погледна страхливо към планините, които се издигаха над джунглата.
Другите продължиха да обсъждат случилото се, но Фейт се отстрани от групата и продължи да размишлява над онова, което бе казал Джордж. Без значение, колко приятен и отворен изглеждаше на пръв поглед, тя не можеше да забрави безцеремонния начин, по който бе стъпкал невинния паяк. Това би трябвало да разкрива отчасти какъв човек беше всъщност, нали така?
„По делата им ще ги познаете“, както би се изразила Гейли…
Тя осъзна, че гледа право в ярките пламъци, и бързо отмести поглед към хладната тъмнина на джунглата. Пред очите й танцуваха ярки огнени завъртулки, присви очи, примига и тръсна глава, за да се отърве от тях. После вдигна ръце и притисна длани към очите си за миг, отпусна ги и отново отвори очи.