Завъртулките бяха все още там, макар и по-бледи. Зад тях тя улови някакво движение в първата редица дървета — не силно като падането на дърветата преди малко, а много по-леко и дружелюбно.
Тя примига пак и се взря в джунглата. Отделните силуети на дърветата едва се различаваха на бледата лунна светлина. Детайлите на останалия пейзаж бързо тънеха в тъмнината и се губеха от погледа. Наистина ли беше видяла движението на ярки пера някъде там?
Тя пристъпи няколко крачки към джунглата, като си спомни, че подобна гледка на разноцветни пера имаше в мига, когато бе дошла в съзнание след катастрофата. Но щом излезе от топлия кръг около огъня, хладният нощен въздух я обгърна и студът я прониза. Изведнъж през тялото й премина вълна от изтощение, краката й се разтрепериха и главата й клюмна. Дали бе видяла или не някаква особена птица току-що в джунглата, без значение колко необикновена беше, това изведнъж й се стори твърде маловажно. Разбра, че ще има късмет, ако издържи да не заспи още няколко минути, за да си намери поне някое удобно място за през нощта.
Клер я докосна леко по ръката:
— Ей, Фейт. Хърли ми донесе няколко одеяла от самолета. Ако искаш, имам повече.
Фейт се обърна и се върна в топлия кръг на огъня.
— Разбира се — каза с благодарност, като търкаше очи. Бе повече от готова целият този дълъг и ужасен ден да остане зад гърба й. — Благодаря. Би било прекрасно.
6
Фейт стана, потърка очи и изви назад гръб, за да отпочине от дългото седене над микроскопа. Драсна няколко реда в тефтерчето до себе си, въздъхна и погледна към стенния часовник на лабораторията. Напоследък вършеше почасовата работа в университетската научна лаборатория без особен ентусиазъм. Една от причините беше, че Оскар заемаше огромна част от времето й и не й оставаше много енергия за нещо повече. Освен това се чувстваше виновна, че продължава изобщо да работи там, тъй като дължеше тази работа именно на съдействието на доктор Арельо. Но какво друго й оставаше все пак. Трябваше да си плаща сметките…
— Успях, бейби!
Вратата на лабораторията се отвори с трясък. Оскар се появи в рамката й ухилен до ушите. Зад него стоеше високо, смътно познато момче с тънко ярешко елече. Фейт прерови паметта си и най-сетне разпозна в него компютърното приятелче на Оскар. С него го бе видяла да разговаря на демонстрацията пред сградата на „Кю Корп“ миналия уикенд.
— Здрасти — поздрави тя Оскар и отправи срамежлива усмивка към момчето, — ммм, идваш по-рано. Нямам разрешение за друг час тук, нали знаеш?
Оскар направи характерния си жест с ръка, с която сякаш отпращаше нещо досадно:
— Остави това, хубавице. Имам големи новини. Страхотни!
— Какви? — попита тя спокойно, без да очаква нещо кой знае какво.
За Оскар голяма новина можеше да бъде и благоприятната синоптична прогноза за следващата протестна демонстрация или за маратонското излъчване на любимото му телевизионно шоу.
Той се ухили и хвърли поглед към непознатия зад гърба си, а после пак към нея:
— Събирай си багажа, бейби. Заминаваме за Австралия!
— Какво? — примига Фейт, без да разбира напълно шегата.
— Току-що намерих спонсор за пътуването ни! — Оскар чак извика от вълнение и гласът му отекна между голите бели стени на лабораторията, когато се втурна вътре. — Слушай, всичко, което се иска от нас, е да демонстрираме няколко часа пред централата на „Кю Корп“ в Австралия и Международната асоциация за животните ще ни поеме пътя, хотела и всички останали разноски по пребиваването.
Фейт поклати глава, все още опитвайки се да разбере за какво става въпрос.
— Международната какво?
Без да си дава труд да отговори на въпроса й, Оскар продължи развълнувано:
— И Човекът Х идва с нас — каза той и посочи към момчето. — И една тайфа сладури от цялата страна. Ще бъде невъобразимо!
— Ммм, сигурен ли си? — Фейт нямаше как да не си помисли, че звучи твърде хубаво, за да е истина. — И как се казваше тая организация? Не съм ги чувала, сигурен ли си, че са легитимни?
Усмивката на Оскар се стопи и той я погледна гневно.
— Какво ти пука? — каза нетърпеливо. — Защо винаги трябва да разпитваш и да разчепкваш нещата, като че ли всичко е някаква тъпа научна работа? Това са добри новини! Това е шанс да отидеш, да видиш, да научиш нови неща, да сравниш, да се развиваш. Мислех, че това има значение за теб…