След малко спря на една поляна и се опита да потисне паниката, която се надигаше в нея. Огледа се и си наложи да се успокои, да премисли нещата и да реши как да се измъкне от капана. Внушителни възлести дървета ограждаха поляната, а плътните им листа скриваха всякаква пролука към слънцето и обгръщаха мястото в здрачни сенки. Лиани се полюшваха тук-там като дълги безжизнени пръсти, които сочеха към земята. Земята бе застлана с килим от еднометрова бледозелена трева, която се полюшваше леко, щом бризът преминеше през поляната.
Но дали бе бриз това, от което тревата се полюшваше така? Дланите на Фейт се изпотиха мигом, щом видя, че тревата се полюшва само на едно определено място. Тънките връхчета на тревите потрепваха и се накланяха точно така, като че ли през тях се промушваше голяма невидима змия и се плъзгаше право към нея.
Фейт отстъпи крачка назад и нервно се огледа. Тревите започнаха да се люшкат на още едно място на поляната. После на още едно. После на още едно.
Тя диво се завъртя в кръг. Ужасът я стисна за гърлото и тя едвам си поемаше въздух. Движението беше навсякъде. Тя беше заобиколена! Около поляната, джунглата загадъчно мълчеше и Фейт долавяше тихото „шшш“, „шшш“ — звук от люспести кореми, влачещи се бавно по тревата.
Но дори и в най-големия си страх малка част от разума й все пак се възпротиви: Змии, това са само змии. Вгледа се в кръга на движенията и се помъчи да се убеди, че е глупаво да се паникьосва. Нали обича змиите. Посветила е живота си на тях.
Но това не променяше положението — сега, за пръв път в живота си, изпитваше пълен ужас от тях…
Някъде точно над главата й изкрещя птица и я стресна. Фейт вдигна очи. Не видя птица, но точно над главата й висеше една дебела колкото пръст лиана.
Погледна пак към земята. Невидимите змии бяха на няколко крачки от нея и се приближаваха бързо от всички посоки. След миг щяха да стигнат до нея.
Скочи нагоре, улови лианата и здраво се хвана, после вдигна краката си и излезе от тревата. Не посмя да погледне надолу, докато се набираше, а мускулите на ръцете и раменете й изтръпнаха от болка. Увиснала на една ръка и поемайки въздух на пресекулки, се изтегли нагоре. След като най-сетне успя да увие краката си около лианата, качването стана много по-лесно. Не спря, докато не стигна сигурното убежище върху един възлест клон, на около шест метра над земята. Когато се изкачи върху него, продължи да се плъзга към дървото, докато не стигна до ствола и не се облегна на грубата кора. Опитваше се да си поеме дъх. Имаше чувството, че гърдите й ще се пръснат.
Когато погледна надолу, тревата на поляната бе неподвижна.
16
Фейт седеше неподвижно на ръба на леглото и гледаше бележката от Арельо. В главата й се блъскаха неоформени докрай въпроси и не знаеше какво да мисли, какво да каже и какво да предприеме.
— Е — каза Оскар с нотка на нетърпение в гласа. — Ще се срещнеш ли с него или не?
— Ммм, не знам. Предполагам, че ще бъде по-добре това да стане, когато се върнем у дома и той не е толкова зает…
— Не ставай смешна — каза бързо Оскар, дръпна бележката от ръката й и я развя под носа й. — Той иска да те види — дори ти е отделил специално време. Ще бъде направо грубо, ако не отидеш…
— О, може би си прав — не беше преценявала ситуацията от такава гледна точка. — Даже не знам как мога да му известя, че няма да отида… О! Дори не зная как да стигна до хотел! Как да…
— Спокойно — прекъсна я той, преди тя да се паникьоса. — Аз му се обадих, нали помниш? Знам точно къде е отседнал и как се стига дотам. Ще те заведа. Но побързай и се облечи, защото нямаме много време.
Фейт хвърли поглед на часовника върху нощното шкафче и разбра, че е прав. Беше се поуспала. Наближаваше девет.
Тя скочи от леглото и затършува по чекмеджетата, в които държеше дрехите си. Добре, че си бе взела най-хубавата пола от туид и бледозелената блуза, която изглеждаше почти като естествена коприна.
— Сега се връщам — тя забърза към банята.
Водата от хотелския душ се стопли веднага, за разлика от вехтата батерия в общежитието й или от жалкото душче в апартамента на Оскар. Тя остави водата да се стича, докато отмие и последните сънени следи от съзнанието й. Но дори и след това нещата не изглеждаха напълно истински. Бележката, уговорената среща с Арельо… но сега тя нямаше много време да обмисля тия неща.