Джордж балансираше на лявата си ръка и на двете си колена на тясна издатина близо до дъното на склона. Издатината бе на около метър над земята и по големина и форма напомняше дъска за сърф. От всичките й страни имаше гъсти бодливи храсти. Дясната му ръка стискаше малка изпомачкана торбичка, която явно бе измъкнал изпод камънака и корените точно където стърчеше сега — виждаха се и други парчета и останки от багажа, от самолета. В този момент той гледаше надолу към скалата срещу него и скърцаше със зъби, но дали от страх или от болка, не можеше да се каже.
Първо изобщо не можа да разбере какво става. Да не би дрехите му или той самият да бяха оплетени в бодливите храсти? Или беше паднал от ръба на склона и си беше ударил гърба? Ами ако беше парализиран? Трябваше да отиде до плажа, да намери Джак…
След миг си каза, че с нищо не помага така на Джордж — като гледа паникьосано и само гадае…
— Хей — извика тя с леко треперещ глас. — Какво правиш там?
Той моментално се обърна към нея.
— Фейт! — извика, явно доволен, че я вижда. — Слава Богу. Кажи ми, че и това е още един безобиден питон, моля ти се?
Чак тогава тя видя змията. Беше навита върху скалата само на две крачки от Джордж. Главата й се люлееше заплашително напред-назад, а очите й не се откъсваха от неговите.
Сърцето й пропусна един удар. Не искаше да прибързва със заключението и затова пристъпи няколко крачки напред. На десетина метра встрани вече можеше да види късото, но дебело тяло на змията, широката триъгълна глава, люспите на бели и кафяви линии и тънката жълтеникава опашка. Тя зяпна за миг, като се опитваше да си внуши, че е сбъркала.
— Е — попита тревожно Джордж. Погледът се отмести от Фейт отново към змията. Двамата — змията и човекът, явно се мъчеха да се сразят с погледи. — Може ли да се движа?
— Не — изстреля Фейт.
Змията я чу и се размърда леко, езикът й се стрелна напред-назад и опашката й взе да се мести, докато определи откъде идваше новият глас. Фейт се постара да запази тона си спокоен и тих, за да не безпокои повече змията.
— Джордж, трябва да стоиш много спокойно и да не мърдаш. Това е Acanthophis.
— Какво? — Наред с паниката в тона му се усещаше нотка на раздразнение. — Говори на английски, а? Отровна ли е?
— Да — тя преглътна с усилие. Змията издаде заплашително съскане. — Много. По-известна е като смъртоносна змия.
18
Вратите на асансьора изсъскаха и се отвориха. Фейт видя с изненада няколко грамадни мъжаги в униформи, застанали след няколко врати по-надолу по коридора.
— Какво става? — пошепна нервно на Оскар.
Той погледна към коридора:
— Телохранители. Арельо тези дни не е любимец на масите, както ти е известно.
Фейт гледаше все още от вратата на асансьора, внезапно разколебана дали да предприеме каквото и да било. Защо не се довери на първия си инстинктивен подтик да почака, докато се прибере у дома, и там да се погрижи за тези неща? Тук нещата бяха много по-сложни.
— Мисля, че идеята не е добра — промърмори тя.
— Хайде да тръгваме — изсумтя нетърпеливо Оскар.
Фейт продължаваше да стои неподвижно и той я бутна силно напред. Тя залитна, но запази равновесие и стъпи в коридора, точно когато вратите на асансьора вече се затваряха зад гърба й. Оскар скочи след нея за части от секундата.
Тя го погледна ядосано:
— Защо ме блъсна? Знаеш ли, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че трябва да седнем и да си поговорим много сериозно, и то скоро. Имам чувството, че напоследък вземаш все повече решения вместо мен. Включително цялото това пътуване, като се замисля. И не съм съвсем сигурна, че ми харесва. Мислех, че отношенията ни са малко по-различни.
Той й се усмихна ехидно, но не беше ясно дали очите му, които се мятаха насам-натам, участваха в тази усмивка.
— Съжалявам, бейби. Каквото пожелаеш. Ще поговорим по-късно за това, ако искаш. Ако още смяташ, че е важно, де.
Тя присви очи да го погледне, защото не разбра добре какво точно искаше да каже с последното си изречение. Преди да успее да го попита, телохранителите ги видяха.
— Вие там — извика един от тях с гръмовития си глас. — Какво обичате?
Фейт преглътна, стъписана от огромния ръст на мъжа и от деловия му подход. Усети, че е зяпнала табелката с името му на гърдите, която гласеше „Тим Дж., Ню Саут Уелс Секюрити Сървис“.