— Побързай — каза той през зъби, гледайки втренчено змията, която леко се поклащаше и стрелкаше езиче напред-назад.
Фейт откъсна очи от двамата и хвърли отчаян поглед наоколо. Вече бе обмислила и отхвърлила идеята да хвърли нещо към змията и да отвлече вниманието й. Дори и да смяташе, че може да постигне целта си, което надали беше възможно, се боеше, че щеше само да влоши нещата. Една стресната змия може да нападне всеки, който й се изпречи пред очите. А пък ако човек я удари, но не я убие или обезвреди, това само допълнително ще я вбеси.
За щастие вече й бе хрумнал друг план, който може би бе по-добър.
— Само стой там — каза разсеяно и се насочи към гората, като претърсваше земята наоколо.
— Какво правиш? — Тонът на Джордж се вдигна до паническа височина, щом Фейт почна да изчезва от погледа му. — Не ме изоставяй!
— Тук съм — извика му Фейт — Не съм си тръгнала. Просто търся… аха! — и изведнъж видя каквото търсеше.
Изтича и го вдигна. Беше паднало клонче, дълго около метър и дебело около два сантиметра. Но най-важното — в края завършваше разклонено като вилица с формата на буквата W, а еднаквите й зъби бяха дълги по двайсетина милиметра.
Когато я видя отново, Джордж изписка тревожно:
— Какво е това? Ще ти трябва нещо по-голямо, ако искаш да убиеш това животно.
— Нямам намерение да я убивам — отвърна спокойно Фейт. Движеше се колкото можеше по-плавно към площадката на Джордж. Не искаше змията да я чуе, че идва, и да се паникьоса. — Ще я притисна с тази вилица. Ако успея да я притисна точно зад главата, тя няма да може да я движи и да те ухапе, а ти ще можеш спокойно да я прескочиш.
— Какво? — в тона на Джордж прозвуча недоверие. — Стига бе, момиче. Просто намери един по-голям камък и го размажи това животно, за бога!
— Не, не е необходимо. Това ще ни свърши работа.
Джордж я изгледа бясно.
— Не е необходимо ли? На тебе май ти пука повече за проклетата гад, отколкото за моя живот, така ли? Ти луда ли си?
Фейт пое дълбоко въздух и се постара да не обръща внимание на грубия му тон.
— Не е вярно. Това е най-добрият начин. По-сигурно е и никой няма да умре.
Джордж се изсмя горчиво.
— О, боже, това е изумително. Вие, еколозите, винаги най-добре знаете… — той премести тежестта на другия си крак и леко повдигна рамене, при което на земята се търкулнаха две-три камъчета. — Имам по-добър план, слънчице. Вдигни някакъв шум, удари тая смотана пръчка, дето си я взела, в някое дърво, че да отвлечеш вниманието на змията. После аз скачам и я изритвам, преди да ме е ухапала.
— Не! — каза изплашено Фейт. — Не бива да го правиш! Ако я изплашим прекалено много, тя ще нападне със сигурност един от двама ни, ако не и двама ни.
— Не, ако я изпреваря — измърмори Джордж и стисна дръжката на торбичката още по-здраво.
Независимо от смелото му изказване в тона му се четеше твърде малко желание да осъществи „плана си“. Фейт въздъхна, толкова отчаяна бе от глупостите му, че вече й се щеше да се откаже. Може би беше по-добре да изтича до плажа за подкрепление. Джордж може би щеше да послуша някой като Джак — мъж, лидер, някого, когото уважаваше…
В този момент кракът му се подхлъзна няколко сантиметра и още шепа камъчета се изсипаха от ръба на площадката. Джордж запази равновесие, но смъртоносната змия видимо се напрегна и повдигна глава. Джордж замръзна и се вторачи в змията с ужасен поглед.
Фейт преглътна. Нямаше време да тича за помощ. Джордж бе твърде уплашен и твърде импулсивен по природа. Ако тръгнеше сега, много вероятно беше той да направи някоя глупост само за да сложи край на непоносимата си неподвижност. Цяло чудо беше, че още не го бе направил. Трябваше да бъде силна, да издържи и да се опита да му помогне, пък да става каквото ще. Ами ако се паникьоса и направи нещо глупаво? Ами, просто ще трябва да реагира в движение.
— Добре, слушай ме сега — започна тя с делови тон, като се помъчи да имитира именно неговия бизнес маниер на говорене. — Ще го направим по моя начин. Трябва да стоиш колкото можеш по-неподвижно, докато не ти кажа да се мръднеш, ясно ли е? Не мърдай и не се опитвай да скочиш и да смачкаш главата на змията с този куфар или с каквото и да било. Ако ухапе някого от нас… — тя направи лека гримаса, защото съответната статистика изникна в паметта й. — Да кажем само, че без противоотрова шансът ни не е много голям.
— Както кажеш — измърмори той, сякаш омагьосан от погледа на змията.