Оскар продължаваше да говори.
— Добре, да видим сега как ще излезем от тук — той сграбчи якето й и го напъха в ръцете й. — Просто върви след мен и не прави никакви глупости. Ония наемни тъпаци отвън знаят, че аз не съм внесъл спринцовката, те ме провериха много внимателно, нали си спомняш? Така че, когато го открият, ще се знае, че си била ти — той изсумтя, взе слънчевите си очила и си ги сложи. — Просто не го забравяй, докато минаваме покрай тях, бейб.
— Но аз не съм… — тя запротестира и изведнъж си спомни как Оскар бъркаше в якето й, след като влязоха в апартамента. — Сложил си я в джоба ми, нали? — обвини го тя, като усети как истината я пробожда чак в стомаха. — Ти ме накара да си сложа якето, защото си мислел, че вероятно няма да ме обискират.
— Бинго — ухили се Оскар и нахлупи шапката на главата си, така че периферията закри по-голямата част от челото му. — Вече почваш да схващаш — сграбчи я за рамото и я изправи. — Хайде да се махаме от тук, докато всичко е спокойно. Когато го открият, трябва да сме много далеч.
Разумът й се противеше на всичко, което ставаше. Сякаш бе замръзнал в мига, в който Оскар бе дръпнал Арельо за ръката, и отказваше да възприеме това, което се случваше оттук нататък. Само ако можеше действителността да се развива по този начин, да се върне назад с някакво космическо копче… Тя стоеше на място, без да откъсва поглед от Арельо. Оскар сигурно му бе инжектирал голямо количество отрова. Може би беше вече твърде късно да му се помогне.
— Хайде! — Този път тонът на Оскар бе много нетърпелив. — Какво чакаш? В случай че не си разбрала още, ти си вече човек, издирван от полицията.
Това я извади малко от унеса й.
— Аз? — извика тя. — Та аз не съм направила нищо лошо!
— Е, може и така да е — изсмя се Оскар. — Но кой ще ти повярва? Както знае всеки извън тази стая, ти си извършителят. Ти си тая, която си е уредила срещата с Арельо, ти си тая, която е пренесла отровата, по дяволите, ти си тая, която даже е изцедила отровата от змиите, не си ли спомняш?
Фейт затвори очи и си спомни как снощи изцеждаше отрова от змиите в лабораторията. Тя си мислеше, че го прави в името на научни изследвания за лекарства… А всъщност…
Оскар не беше свършил.
— Освен това кой ще те измъкне от затвора и ще ти намери добър адвокат? — прониза я той с поглед над очилата си. — Никой. Аз съм всичко, което имаш, бейб.
Думите му й се видяха по-жестоки от всичко, което бе направил досега. Оскар знаеше, че тя няма живи близки, нямаше на кого да разчита в тежки моменти, освен на себе си. Арельо бе единственият, който й бе станал по-близък в последните няколко години, и самият Оскар, разбира се, или поне тя си беше мислила така. Освен тях нямаше никого друг. Повече никого.
Фейт почувства, че целият й свят се разпада около нея, и не можа да се противопостави, когато Оскар я сграбчи за ръката и я повлече към вратата. Извървя безучастно дългия коридор до вратата и спря чак пред външната врата.
— Запомни, просто стой мирна — изсъска Оскар в ухото й.
После отвори вратата. Гардовете, които се бяха опрели на стените, незабавно скочиха и погледнаха към тях.
— Има ли нещо, приятел? — попита единият от тях. — Излизате по-рано, отколкото предполагахме.
Смехът на Оскар прозвуча съвсем естествено.
— Спокойно, момчета — намигна им той закачливо. — Няма да кажа на шефа ви, че се излежавате — той кимна към Фейт. — Не, на малката дама тук явно й прилоша — височинна фобия, големи прозорци, явно не й понася.
— Съжалявам, госпожице — каза телохранителят и й се усмихна.
— Няма значение, шефът ви ни помоли да ви кажем, че иска да подремне до следващата си среща — гласът на Оскар звучеше все така безгрижно и спокойно. — Така че помоли никой да не го безпокои, докато не стане време за нея.
— Няма проблем — телохранителят вдигна послушно рамене. — Нали той е шефът.
— Точно така! — Оскар тупна приятелски по рамото гарда. — Хайде до скоро, момчета!
Той здраво прегърна Фейт през рамото и зави с нея по коридора към асансьора. Вратите се отвориха само секунди след като натисна копчето, и той леко я бутна в кабината.
Тя се обърна към вратата, движеше краката си бавно, като възрастна жена, и вратите се затвориха пред празния й поглед.