При тази мисъл усети стомашен спазъм. Защо пък змията трябваше да умре, понеже Джордж бе страхливец? Както държеше клона, ръцете й трепнаха, когато си спомни как той уби хубавото паяче, без да се замисли и за миг. После безбройните животинки, които бе лишил от дом заради бизнеса си — птици, влечуги, зайци, сърни, паяци, насекоми, риба и какво ли не още. Ами те? Дали бе отделил и една секунда да ги съжали или да се почувства виновен заради тях?
Знаеше какво щеше да й каже да направи Оскар…
— Аз не съм Оскар — измърмори свирепо тя и тръсна глава, за да прогони спомена за него. На нея й пукаше за змията, вярно. Но и за Джордж й пукаше. Даже след всичко, което се бе случило. Той пак си оставаше човешко същество.
Тя погледна надолу, докосна с крак камъка и го приближи. Ако й потрябваше, беше подръка — и знаеше, че щеше да го използва, ако се наложеше. Достатъчно сила имаше, за да направи каквото трябваше, за да спаси живота на Джордж.
Но имаше и достатъчно сили да не предава идеалите си само защото бе станало по-трудно. Все още вярваше в компромиса, така че първо искаше да види дали няма и друг начин…
22
— Виж, казах ти. Никакви компромиси, никакви отстъпки — говореше самодоволно Оскар, докато затваряше вратата на хотелската им стая зад гърба си. — На всяка цена — естествен подбор, бейби.
Фейт не можеше да повярва, че Оскар стои срещу нея и й говори така, все едно чисто и просто спореха какво да си поръчат за вечеря или за кого да гласуват. Като че ли не беше убил току-що човек…
Тя слабо си спомняше как бе излязла от апартамента на Арельо, как бе минала през фоайето на хотела, как бе се возила в таксито до хотела. Но сега, след като се прибраха в хотелската стая, съзнанието й започна да се пробужда от дълбокия унес, поне малко от малко. Смазана от огромната тежест на случилото се, тя стигна до леглото си с омекнали крака. Внимателно приклекна на ръба на матрака. Чувстваше, че сърцето й бие бясно и че сълзите й всеки момент ще рукнат като дъжд. Болеше я главата, болеше я стомахът, болеше я сърцето, прииска й се за миг да се завърне обратно в безчувствения ступор отпреди малко.
— Това не може да е истина — отчаяно повтаряше тя. — Оскар, моля те, кажи ми какво става всъщност, а? Защото аз просто не схващам.
Беше го зяпнала с надежда, срещу всякаква логика, той да й каже нещо, което да й помогне. Че той може да предложи някакво обяснение, някаква информация, която да помогне, та мозъкът й да види някакъв смисъл в абсурда, който й се случваше. Това все още можеше да оправи нещата.
— Вече ти казах — Оскар измъкна спринцовката от джоба си и внимателно я остави на шкафа. — Стана точно така, както беше планирано. Планирахме този момент още преди ти и аз да се срещнем — беше нещо като… съдба — той изрита обувките си и се метна на леглото.
Мозъкът на Фейт буксуваше като замръзнал акумулатор при минусови температури. Но все пак започваше да прави някакви връзки, които май е трябвало да направи по-рано.
— Чакай, значи ти си познавал тези хора отпреди пътуването? Мо, Руни, Младши…
— Естествено — той хвърли шапката и очилата на леглото и я погледна. — Главно онлайн, разбира се. Но всички сме членове на МАЖ отпреди. Е, само най-доверените хора от групата бяха посветени в плана.
— И когато с теб се запознахме — тя се мъчеше с всички сили да разбере, — ти си търсил просто някого, който да познава Арельо? Някой, който да ти осигури достъп до него?
— Но сега ти си много повече от това, бейби — Оскар й отправи нещо, което може би наричаше окуражаваща усмивка. — Ти не просто беше идеална за целта, но и се оказа много сладко гадженце — той скочи на леглото до нея и то подскочи няколко пъти. После лепна звучна целувка на бузата й. — И затова променихме мъничко плана, за да не свършиш в затвора.
Тя го отблъсна и цялото й тяло потрепери.
— Чакай — каза тя. — Вие всичките сте искали да стоварите вината върху мен?
— Разбира се. Най-достоверно е, нали. Но след като се сближих с теб, аз наистина те опознах. Ти имаш потенциал — всъщност щяхме и да те посветим в плана, ако бе показала готовност за това — вдигна рамене той. — Ясно беше, че не си готова, затова преминахме към план Б. Както и да е, сигурен съм, че скоро ще обмислиш нещата и ще видиш, че сме постъпили правилно. Тогава всичко ще си дойде на мястото.