Когато тя излезе от банята, Оскар беше с гръб към нея — седеше на ръба на леглото и ровеше в куфара си, който бе на пода в краката му. Тя още веднъж се спря пред спринцовката. Трябваше само да я вземе. Можеше да я забие във врата или в рамото на Оскар и той изобщо нямаше да усети какво става. Ако успокоителното и отровата си свършеха работата, тя щеше да успее да изчезне далеч преди някой да го намери.
Но още веднъж се отказа от спринцовката. Не можеше. Дори и при тези обстоятелства, дори на него.
Вместо това грабна металната кофичка за лед от другото шкафче. Бързо, за да не изгуби кураж, скочи и я стовари с всичка сила в тила на Оскар.
— Ей, аз — избърбори той изненадан. После се срути като марионетка с отрязани конци, плъзна се от леглото и падна върху отворения си куфар.
Фейт остана така за момент, вкаменена, вторачена в него, с кофата за лед в ръка. Гърдите му се повдигаха и се спускаха, което доказваше, че е жив. Тя почти очакваше той да скочи, да се нахвърли върху нея и всичко да приключи.
Но Оскар не се помръдна. Стъписана от собственото си дело, тя изтърва кофичката за лед на леглото и закри уста с двете си ръце, като се молеше да не повърне или да не припадне. После усети, че времето изтича, и се хвърли към телефона, като прескочи лежащия по очи Оскар, за да стигне до него. Набра с треперещи пръсти местната полиция.
— Д-д-добър ден — каза с пресипнал глас, който и самата тя не можа да познае. — Трябва да съобщя за престъпление. Конференцията за околната среда — някой трябва незабавно да провери доктор Арельо — не позволявайте на охраната да ви спре. Много е важно да му се окаже медицинска помощ колкото се може по-скоро — беше му инжектирана змийска отрова, определено от отровен вид, но не знам точно какъв. Така че ще ви трябва проба за идентификация или универсална противоотрова… — не беше сигурна дали не бе твърде късно, но трябваше да опита.
— Разбирам — служителят прозвуча леко изненадан и може би се усъмни. — Къде се намира жертвата?
В един панически миг Фейт не можа да се сети за името на хотела на Арельо. После изведнъж изскочи в паметта й и го каза.
— Добре — каза спокойно служителят. — А вие откъде се обаждате, госпожице?
И Фейт, вечното добро момиче, което цял живот си бе оправяло леглото, бе писало домашните си, бе уважавало по-възрастните, и този път послушно си отвори устата да отговори. Но новата Фейт, тази личност, родена току-що в новата игра, чиито правила не знаеше, но трябваше да играе, дойде на себе си и се спря тъкмо навреме.
— Ммм… аз съм… някъде другаде — заекна тя. — Трябва да затварям. Довиждане.
Затвори телефона с паническото усещане, че я следят подозрителни очи. Обърна се и забеляза, че гълъбът я гледа с кръглите си черни очички. Тя също го погледна и той отлетя, пляскайки с криле.
Фейт също „полетя“: дръпна чекмеджетата на гардероба и започна да хвърля нещата си в ръчната си чанта с най-голямата бързина, на която беше способна. Сега, след като направи всичко, което можеше, за да спаси Арельо, й оставаше само да бяга далеч от това място. Колкото е възможно по-далеч. Част от нея знаеше, че няма да се свърши само с това, но за останалото щеше да мисли по-късно.
Някак успя да излезе, да си хване такси и да стигне на летището. Едва забелязваше тълпите пътници, които се движеха покрай нея, докато намери гишето на „Океаник Еърлайнс“.
— Трябва да заменя този билет — каза тя на служителката. — За по-ранен полет.
Жената взе билета й.
— Разбирам — каза тя приветливо. — Искате да се върнете по-рано в Щатите.
— Моля ви — стараеше се да говори с възможно най-спокоен тон. — Трябва да се прибера вкъщи сега… днес. Много е важно. Може ли да се прехвърля за друг полет?
— Ще видя какво мога да направя.
Служителката сведе глава към компютъра и пръстите й пъргаво заиграха по клавиатурата. След миг вдигна глава и се усмихна:
— Всъщност май току-що някой се е отказал да пътува с полет 815, на който пътниците ще започнат да се качват след петнайсет минути. Явно днес е щастливият ви ден.
23
Фейт си пое дълбоко дъх.
— Скачай, идиот! — викна тя с всичка сила.
Бе извикала толкова силно, че птичките от близките дървета се разхвърчаха и листата се раздвижиха. Дори и тя малко се уплаши. Не й беше присъщо да вдига такъв шум.