— Нямаме избор ли? Но избор винаги има. Можехте да изберете да продължите да се борите, нали?
— Да, наистина можех — Арельо потърка брадата си отново. — Но Айнщайн е казал, че дефиницията на лудостта е да правиш едно нещо отново и отново и да очакваш различен резултат. Ако обичайните методи са безплодни, значи е време да се потърсят нови, които може би ще работят.
— И вие имате предвид да се съсипе цялата екосистема? — Фейт сключи пръстите на ръцете си толкова силно, че ноктите й се забиха в кожата.
— Цялата планета е екосистема, нали така? Аз разсъждавам глобално и се опитвам да постигна добрите ефекти в максимална степен.
Фейт отвори уста, като се опита да намери думите, които биха го убедили, че прави голяма грешка. Но откри, че няма такива думи. Той бе все още нейният идол, тя все още се вълнуваше в негово присъствие, независимо че сега не мислеше като него. Освен това защо трябваше изобщо да го разубеждава? Че нали той най-добре знаеше как функционира световната природа и какво трябва да се направи, за да се оправят нещата. Освен по-голямата й сестра именно доктор Арельо бе другият човек, оформил повечето й възгледи за природата, науката и съхраняването на видовете. Сега той бе избрал да действа противно на всичките си професионални убеждения, ей така, и явно дори не го осъзнаваше.
Ужасяващи картини на задушени в химическата мръсотия риби, змии и жаби са появиха в съзнанието й и тя усети как емоциите й почват да вземат връх, заплашвайки да я залеят. Това не предвещаваше нищо добро. Целият й свят изведнъж се бе завъртял около оста си и й бе нужно време, за да се справи с положението.
Фейт рязко се изправи пред бюрото и засъбира неловко книгите си.
— Трябва да вървя — промълви, гледайки в пода. Не смееше да го погледне. — Съжалявам.
— О, мила — каза Арельо. — Надявам се, че не съм те разстроил толкова много, Фейт. Бих искал да обсъдим това по-късно с теб. Кога искаш да се видим отново?
Отговорът изскочи от устата й, преди сама да се усети.
— Никога — промълви и сълзите потекоха по лицето й, преди да успее да ги спре, като прибавиха и срам към бърканицата от гняв, страдание, смущение и възмущение, които бушуваха в нея. — Мисля, че е по-добре да помоля да ме прехвърлят при друг научен ръководител.
— О, Фейт — Арельо прозвуча много стреснат. — От сърце се надявам, че не говориш сериозно. Такова удоволствие бе да работя с теб досега, ти си толкова отдадена на заниманията си, а освен това си и талантлив изследовател и не искам да се отказвам от помощта ти. Моля те, нека поговорим за това или…
— Не, не мисля — продума тя и се обърна толкова бързо, че удари крака си в крака на стола. Ахна за миг от болка и отново седна. Но устоя на натиска. Беше наясно със себе си и знаеше, че е по-добре веднага да се махне, ако държи на принципите си. Иначе имаше голяма вероятност да се размекне от бащинското отношение на Арельо и милите му думи.
Тя пристъпи към вратата, заслепена от сълзи и от болката в крака си.
— Довиждане — прошепна, но толкова тихо, че той със сигурност не я чу.
Тя притича покрай сащисаната Кандис и се спусна по стълбите, без да чака раздрънкания асансьор. Чувстваше се предадена, объркана и тъжна и далеч не бе сигурна, че това, което направи току-що, бе правилно. Почти чуваше гласа на сестра си, който нежно я укоряваше: „О, Фейт, умът ти работи толкова добре, защо тогава все мислиш със сърцето си?“
Надвеси се над стълбището, пое дълбоко няколко глътки въздух и се втренчи в олющената стена.
„Защо му трябваше да прави това?“, питаше се трескаво с чувството, че целият й свят се е обърнал с главата надолу. Такова чувство на пълна безнадеждност бе изпитвала само два пъти в живота си и въпреки че тези два пъти положението беше много, много по-лошо, този момент не ставаше по-лек за понасяне. Затвори за миг очи и си представи лицето на Арельо. През целия си съзнателен живот беше вярвала, че виждат света по един и същ начин…
Отвън протестът се вихреше с пълна пара. Агитката крещеше нещо за отрова и печалби, но Фейт едва-едва ги чуваше. Очите й бяха намерили на мига чернокосия младеж, който все още размахваше плаката си много близо до стълбите. Той също я забеляза веднага. Щом го видя да се насочва към нея, тя се стегна в очакване на подигравки от рода на „Нали ти казах“.