Любовта е инстинкт, ми каза веднъж Еудженио Столер.
Но тогава трябва да правим като животните, само като животните, единствено като такива. Има един съсирек кръв, който се изкачва към мозъка, заплашва да се пръсне, да разруши психиката. Според мен любовта е да изядеш другия, да го унищожиш и в същото време да го погълнеш като храна. Когато Нора ме докосва с кристалните си ръце, студени израстъци, неспособни да станат по-нежни, ме обзема ярост, иска ми се да почувствам плътта й как се стопява и ври като гореща кал и тогава натискам, прониквам в нея със спазъм, от който ми се завива свят, но не е там, не там, явно не в тази гостоприемна кухина, не в тази трескава последователност на съвкуплението, в което няма нищо интимно, защото сме недостъпни един за друг. А любовта би трябвало да бъде съдба. Приблизително като в онзи документален филм за лепидоптерите, в който една обезумяла пеперуда летеше над горите и блатата, за да срещне очакваната женска, далеч на четири мили от нея. Образът е поетичен и многозначен. Но отнесен към човека, дава усещането за митология.
Е добре, Еудженио Столер, ти си прав: любовта е само инстинкт. Все едно да кажеш, че не съществува.
Вчера разбрах, че някой е ровил в чекмеджето и личния ми гардероб. Не липсваше нищо, но документите ми не бяха така, както ги бях оставил.
Бележникът ми например. Бележникът, в който водя бележките си, и тетрадката, в която от хоби правя изчисления, за да проверя курса на космическия кораб, ми се стори, че не са съвсем на мястото. Външният им ръб не беше успореден на стената на чекмеджето, а по-скоро наклонен. Оловният ми молив не беше вече в средата, където обикновено го слагам, а се бе изтърколил почти до ключалката.
И в гардероба също имаше нещо не в ред. Пластмасовата ивица, която закрепва долната плоскост, беше леко повдигната. Някой бе търсил нещо отдолу, в тези няколко милиметра разстояние между плоскостта и малката подпорна, напречна летва.
Утре, или по-късно, във всеки случай преди да приключи смяната, ще съобщя за това на когото трябва. Неприкосновеността на чекмеджето и личния гардероб се гарантира от правилника. Ако искам, мога да претендирам за подмяната на ключалките.
6
Албенитц Бенито Йорге, координатор от първа степен, изключително важна фигура на шахматната дъска. Когато се намира пред Калиф Върховния, цялото му тяло се вцепенява, сякаш е парче лед, и ти се струва, че всеки миг гръбначният му стълб ще се строши. Тогава повдига малко токовете си, за да изглежда по-висок, но ръцете му треперят, не знае къде да ги дене.
— Какво казват тестовете? — Пита Калиф и важно сочи с показалеца си, сякаш е оръжие.
— Положителни са — го уверява Албенитц, като повдига още повече токовете си. — Съвсем положителни. — Отваря чантата си и се суети, търсейки картоните, после ги преглежда и се покашля. — Психизъм от първа степен: 93,6. Психизъм от втора степен: 94,3. Психо-физическо съотношение: 92,8…
— Проклятие — ругае Калиф Върховния развълнуван. — Имаме работа с човек със забележителни качества.
— Никога не съм твърдял противното — го уверява Албенитц.
— Е, тогава нека влезе. Кублер е мъртъв, Рамсей е мъртъв. Ромизов е болен, Боровски и Слезек са на границата на нервното изтощение. Трябва да укрепим кадрите.
Албенитц се колебае за миг. Калиф го гледа въпросително. После, като вижда, че колебанието у другия продължава, пита открито:
— Да не би нещо да не е в ред?
Албенитц отново се покашля:
— Координаторът Покар не е съгласен, казва, че картонът за емоциите още не е пълен, което отговаря на истината. Покар предлага да отложим, още повече че субектът е под строг контрол. Но аз мисля, че едно забавяне може да бъде фатално, не можем да рискуваме като със Спитцер.
Около топографията на Майката Земя съществува абсолютно разногласие. Ако се съди по големите пластмасови карти, закачени навсякъде — има по една и във всяка обитавана килия — корабът има формата на тумбеста пура. Неговият надлъжен разрез представлява една по-скоро сплескана елипса. Но не всички топографски карти са еднакви. Например онази голямата, която заема цялата дясна стена на заведението на Булмер… Тя е една от най-старите, сигурно е на повече от сто години. Е добре, според тази карта надлъжният разрез на Майката Земя е елипса, но много по-сплескана в сравнение с тази, която по-голямата част от картите ни представят.