Знаех точно защо не бях напълно доволна от свободата си, когато притеснителният образ се появи отново. Защото беше непълна.
Разбира се, бях свободна да ида, където си поискам — освен в Ла Пуш; свободна да правя, каквото си поискам — освен да видя Джейкъб. Намръщих се срещу масата. Трябваше да има някакво средно положение.
— Алис? Алис!
Гласът на Анджела ме изтръгна от унеса ми. Тя махаше с ръка напред-назад пред празното зяпнало лице на Алис. Изражението на Алис беше познато за мен — изражение, което изпращаше автоматично паника през цялото ми тяло. Празният поглед в очите й ми казваше, че тя вижда нещо съвсем различно от досадната сцена на училищния обяд, която ни заобикаляше, нещо, което бе съвсем истинско по свой собствен начин. Нещо, което наближаваше, което щеше да се случи скоро. Почувствах как кръвта се дръпва от лицето ми.
Тогава Едуард се засмя с много естествен спокоен смях. Анджела и Бен погледаха към него, но моите очи останаха приковани върху Алис. Тя подскочи внезапно, сякаш някой я беше ритнал под масата.
— Време за спане ли е вече, Алис? — заяде се Едуард.
Алис отново бе себе си.
— Извинявайте, предполагам се бях поунесла.
— Да се поунесеш е по-добре, отколкото да се изправиш пред още два часа училище — каза Бен.
Алис с върна в разговора с повече въодушевление от преди — просто съвсем малко повече. Видях я да се споглежда веднъж с Едуард, само за момент, и после погледна обратно към Анджела, преди някой да е забелязал. Едуард беше тих, играейки си разсеяно с кичур от косата ми.
Изчаках притеснено за шанс да попитам Едуард какво е видяла Алис във видението си, но следобедът премина без минута самотно време.
Струваше ми се странно, почти преднамерено. След обяд, Едуард забави крачка, за да се изравни с Бен, говорейки за някакво домашно, което знаех, че той вече е направил. А после винаги имаше някой друг между часовете, макар че обикновено имахме няколко минути насаме. Когато последният звънец би, Едуард захвана разговор с Майк Нютън от всички хора, които вървяха до него, когато Майк се отправи към паркинга. Следвах ги, оставяйки Едуард да ме тегли след себе си. Слушах объркана, докато Майк отговаряше на необичайно приятелските въпроси на Едуард. Изглежда Майк имаше проблеми с колата.
— … но аз само преместих батерията — казваше Майк. Очите му се стрелкаха напред-назад към Едуард внимателно. Озадачен, точно като мен.
— Може би са кабелите? — предложи Едуард.
— Може би. Наистина не разбирам нищо от коли — призна Майк. — Трябва някой да я погледне, но не мога да си позволя да я закарам в „При Дроулинг“.
Отворих уста, за да предложа моя механик и после веднага я затворих. Механикът ми беше зает тези дни — зает да тича наоколо като гигантски вълк.
— Знам някои неща — бих могъл да я погледна, ако искаш — предложи му Едуард. — Нека само оставя Алис и Бела у дома.
И двамата с Майк зяпнахме Едуард с отворени усти.
— Ъм… благодаря — промърмори Майк, когато се окопити. — Но трябва да ходя на работа. Може би някой друг път.
— Разбира се.
— До скоро. — Майк се покатери в колата си, клатейки глава невярващо.
Волвото на Едуард, с Алис вече в него, беше през две коли.
— Това пък за какво беше? — промърморих, докато Едуард ми отваряше вратата на колата.
— Просто се опитвах да бъда полезен — отговори Едуард.
И тогава Алис, чакаща на задната седалка, заговори с бясна скорост.
— Ти наистина не си толкова добър механик, Едуард. Може би Розали трябва да я погледне довечера, за да не се изложиш, ако Майк реши да приеме помощта ти, нали разбираш. Не че нямаше да е забавно да гледаш изражението му, ако Розали се покажеше да помогне. Но понеже Розали би трябвало да е на другия край на страната в колеж, предполагам, че това не е добра идея. Жалко. Макар че предполагам ще се справиш с колата на Майк. Не разбираш само от фините настройки на добрата италианска спортна кола. И говорейки за Италия и спортните коли, които откраднах там, все още ми дължиш едно Порше. Не съм сигурна, че ми се чака до Коледа…
Спрях да слушам след минута, оставяйки бързият й глас да се превърне в шум за фон на спокойствието ми.
Струваше ми се, че Едуард се опитва да избегне въпросите ми. Хубаво. Скоро щеше да остане насаме с мен, така или иначе. Беше само въпрос на време.