Той се усмихна ослепително.
— Именно.
Премислих го за една кратка минута, преди да реша дали си заслужаваше да водя тази битка. Чарли щеше да бъде бесен — не защото щях да ида да видя Рене, а защото Едуард щеше да дойде с мен. Чарли нямаше да ми говори с месеци и сигурно накрая пак щях да бъда наказана. Определено бе по-умно изобщо и да не отварям дума за това. Може би след няколко седмици като подарък за завършването или нещо такова.
Но идеята да видя майка си сега, а не след седмици, беше трудна за устояване. Беше минало толкова време откакто бях видяла Рене. И дори по-отдавна откакто я бях видяла в приятни условия. Последния път, когато бях с нея във Финикс, прекарах цялото време в болнично легло. Последния път, когато тя беше дошла тук бях изпаднала малко или много в кататония. Не бяха точно най-добрите спомени, с които да я оставя.
И може би, ако тя видеше колко съм щастлива с Едуард, щеше да каже на Чарли да се успокои.
Едуард изследваше внимателно лицето ми, докато го обмислях.
Въздъхнах.
— Не този уикенд.
— Защо не?
— Не искам да се карам с Чарли. Не и толкова скоро след като ми е простил.
Веждите му се сключиха.
— Мисля, че този уикенд е идеален — промърмори той.
Поклатих глава.
— Някой друг път.
— Не си единствената затворена в тази къща, нали знаеш — смръщи ми се той.
Подозрението ми се върна. Този тип поведение не беше типичен за него. Той винаги беше толкова невъзможно себеотрицателен; знаех, че това ме разглезваше.
— Можеш да отидеш, където поискаш — изтъкнах аз.
— Светът навън не представлява интерес за мен, ако съм без теб.
Завъртях очи при преувеличението му.
— Сериозен съм — каза той.
— Нека се заемем със света навън полека, става ли? Например, можем да започнем с филм в Порт Анджелис…
Той простена.
— Няма значение. Ще говорим за това по-късно.
— Няма за какво друго да говорим.
Той сви рамене.
— Добре, тогава нова тема — казах аз. Почти бях забравила тревогите си от този следобед — това ли беше намерението му? — Какво видя Алис днес на обяд?
Очите ми бяха фиксирани на лицето му, като заговорих, изучаващи реакцията му.
Изражението му бе спокойно; само топазените му очи леко се стегнаха.
— Тя видя Джаспър на странно място, някъде на югозапад и мисли, че е близо до някогашното му… семейство. Но той няма съзнателни намерения да се връща. — Той въздъхна. — Това я тревожи.
— Оу — това нямаше нищо общо с онова, което очаквах. Но, разбира се, беше нормално Алис да следи бъдещето на Джаспър. Той беше нейната сродна душа, истинската й половинка, макар че не бяха с толкова крещяща връзка, както Розали и Емет.
— Защо не ми каза преди?
— Не знаех, че си забелязала — каза той. — Във всеки случай, сигурно не е нищо важно.
Въображението ми бе плачевно извън контрол. Имах съвсем нормален следобед и бях извъртяла нещата така, че да изглежда, че Едуард не се държи нормално и се опитва да скрие нещо от мен. Имах нужда от терапия.
Слязохме долу, за да си пишем домашните, просто за всеки случай, ако Чарли се прибереше по-рано.
Едуард свърши за минути; аз усилено се бъхтех над висшата математика, докато не реших, че е време да приготвя вечерята на Чарли. Едуард ми помагаше, правейки физиономии на суровите съставки — човешката храна за него беше меко казано отвратителна. Направих говеждо Строганов по рецептата на баба Суон, защото се опитвах да се подмажа. Не беше сред любимите ми, но щеше да се хареса на Чарли.
Чарли изглежда вече беше в добро настроение, когато се прибра. Дори не се държа грубо с Едуард, както обикновено правеше. Едуард се извини от вечеря, както винаги. Звукът от вечерните новини се носеше от другата стая, но се съмнявах, че Едуард наистина гледа. След като омете три порции, Чарли сложи краката си на празния стол и скръсти доволно ръце пред издутия си стомах.
— Беше чудесно, Бела.
— Радвам се, че ти хареса. Как беше на работа? — той беше ял прекалено концентрирано, за да завържа разговор докато се хранехме.
— Някак мудно. Всъщност, дяволски мудно. С Марк играхме карти през по-голямата част от следобеда — призна той ухилен. — Спечелих, деветнадесет ръце на седем. И после говорих по телефона с Били за известно време.
Опитах да запазя изражението си същото.
— Как е той?
— Добре е. Шевовете му го притесняват малко.
— Оу, това е лошо.
— Да. Той ни покани да му идем на гости този уикенд. Мисли да покани и семейство Клиъруотър и семейство Ълий също. Нещо като парти за плейофите…
— Хъх — беше гениалният ми отговор. Но какво можех да кажа? Знаех, че няма да ме пуснат да ида на върколашко парти, дори и с наблюдаващ ме родител. Зачудих се дали Едуард ще има някакъв проблем с отиването на Чарли до Ла Пуш. Или щеше да предположи, че понеже Чарли прекарваше доста време с Били, който беше просто човек, баща ми няма да е в опасност?