Станах и събрах чиниите без да поглеждам Чарли. Сложих ги в мивката и пуснах водата. Едуард се появи тихо и взе кърпата за съдове.
Чарли въздъхна и се предаде за момент, макар че си представих как ще подхване пак темата, когато останехме сами. Той се изправи на крака и се насочи към телевизора, както всяка друга вечер.
— Чарли — каза Едуард с разговорен тон.
Чарли се спря по средата на малката кухня.
— Да?
— Бела казвала ли ти е, че родителите ми й подариха самолетни билети за последния й рожден ден, за да може да посети Рене?
Изпуснах чинията, която миех. Тя отскочи от тезгяха и изтрака шумно, падайки на пода. Не се счупи, но изпръска стаята и нас тримата със сапунена вода. Чарли изглежда дори не забеляза.
— Бела? — попита той с изненадан глас.
Задържах очите си на чинията като оправях бъркотията.
— Ами да, подариха ми.
Чарли преглътна силно и очите му се свиха като се обърна пак към Едуард.
— Не, не е споменавала.
— Хмм — промърмори Едуард.
— Има ли причина, поради която го спомена? — попита Чарли с твърд глас.
Едуард сви рамене.
— Крайният им срок наближава. Мисля, че би наранило чувствата на Есме, ако Бела не използва подаръка й. Не че би казала нещо.
Зяпнах Едуард невярващо.
Чарли помисли за минута.
— Сигурно е добра идея да посетиш майка си, Бела. Тя много ще се зарадва. И съм доста изненадан, че не си казала нищо за това.
— Забравих — признах аз.
Той се намръщи.
— Забравила си, че някой ти е подарил самолетни билети?
— Мхм — промърморих неясно и се обърнах пак към мивката.
— Забелязах, че каза че срокът им изтича, Едуард — продължи Чарли. — Колко билета са й подарили родителите ти.
— Само един за нея… и един за мен.
Чинията, която изпуснах този път, се приземи в мивката и не създаде чак такъв шум. Лесно можех да чуя острата заплаха във издишването на баща ми. Кръвта нахлу в лицето ми, причинено от яд и раздразнение. Защо Едуард правеше това? Гледах гневно мехурчетата в мивката, паникьосана.
— Това не подлежи на разискване! — Чарли внезапно се разядоса, крещейки думите.
— Защо? — попита Едуард, гласът му бе наситен с невинна изненада. — Ти току-що каза, че е добра идея тя да види майка си.
Чарли го пренебрегна.
— Няма да ходиш никъде с него, млада госпожице! — изкрещя той. Завъртях се, а той ми размахваше пръст.
Гневът препусна автоматично в мен, инстинктивна реакция на тона му.
— Не съм дете, татко! И вече не съм наказана, помниш ли?
— О, не, наказана си. От сега.
— Защо?
— Защото аз така казвам!
— Трябва ли да ти напомням, Чарли, че вече легално съм пълнолетна?
— Това е моята къща — ще спазваш моите правила!
Погледът ми стана леден.
— Щом така искаш. Искаш ли да се изнеса тази вечер? Или мога да остана няколко дни, за да си стегна багажа?
Лицето на Чарли стана мораво червено. Веднага се почувствах ужасно, задето съм използвала коза с изнасянето. Поех си дъх и се опитах да поддържам тона си по-приемлив.
— Ще си понеса наказанието без оплаквания, когато съм сгрешила, татко, но няма да търпя предразсъдъците ти.
Той говореше разгорещено, но не каза нищо членоразделно.
— Така, знам, че ти знаеш, че имам пълното право да видя мама този уикенд. Не можеш честно да ми кажеш, че щеше да протестираш за плана, ако отидех с Алис или Анджела.
— Момичета — изсумтя той с кимване.
— Щеше ли да се тревожиш, ако вземех Джейкъб със себе си?
Избрах името му само защото знаех, че баща ми предпочита Джейкъб, но бързо си пожелах да не бях го правила — зъбите на Едуард изскърцаха шумно.
Баща ми се опита да се съвземе преди да отговори.
— Да — каза той с неубедителен глас. — Щях да се тревожа.
— Не можеш да лъжеш, татко.
— Бела…
— Не отивам във Вегас, за да стана някаква танцьорка във вариете или нещо такова. Отивам да видя мама — напомних му. — Тя има същите родителски права, каквито имаш и ти.
Той ми хвърли унищожителен поглед.
— Да не би да загатваш нещо за родителските възможности на мама?
Чарли се сепна от подразбиращата се заплаха във въпроса ми.
— Надявай се да не й спомена това — казах аз.
— По-добре да не го правиш — предупреди той. — Това не ми харесва, Бела.
— Но няма причина да се разстройваш.
Той завъртя очи, но можех да кажа, че бурята е утихнала.
Обърнах се да издърпам запушалката от мивката.