— Това е нещо, което искате да ни споделите ли, г-н Кълън?
Едуард погледна към него невинно и протегна листа хартия от папката си.
— Записките ми? — попита той, звучейки объркан.
Г-н Бърти прегледа набързо записките — без съмнение перфектно резюме на лекцията му — и се отдалечи намръщен.
По-късно, в час по висша математика — единственият ми час без Едуард — чух клюките.
— Залагам на едрия индианец — казваше някой.
Надникнах, и видях Тайлър, Майк, Остин и Бен, допрели глави и потънали в разговора си.
— Да — прошепна Майк. — Видя ли колко едър беше този Джейкъб? Мисля, че ще смачка Кълън. — Майк звучеше доволен от идеята си.
— Не мисля така — не се съгласи Бен. — Има нещо в Едуард. Той винаги е толкова… самоуверен. Мисля, че може да се грижи сам за себе си.
— Аз съм с Бен — съгласи се Тайлър. — Освен това, ако това хлапе разхвърляше Едуард, нали знаете онези големите му братя, щяха да се намесят.
— Бил ли си наскоро в Ла Пуш? — попита Майк. — Лорън и аз ходихме до плажа преди няколко седмици и повярвай ми, приятелите на Джейкъб са също толкова големи колкото е и той.
— Хъх — каза Тайлър. — Жалко, че не се стигна до нищо. Май никога няма да разберем какво щеше да стане.
— На мен не ми се стори да е приключило — каза Остин. — Може би ще разберем.
Майк се ухили. — Някой да е в настроение за залози?
— Десет на Джейкъб — каза Остин веднага.
— Десет на Кълън — добави Тайлър.
— Десет на Едуард — съгласи се Бен.
— Джейкъб — каза Майк.
— Хей, момчета, знаете ли за какво беше всичко това? — зачуди се Остин. — Може да въздейства на шансовете.
— Мога да отгатна — каза Майк и ми хвърли поглед едновременно с Тайлър и Бен.
От израженията им, разбрах, че не са осъзнали, че съм ги чула. Всички погледнаха встрани бързо, разбърквайки листовете на чиновете си.
— Все пак казвам Джейкъб — промърмори Майк изпод носа си.
4. ПРИРОДА
Имах лоша седмица.
Всъщност нищо не се беше променило. Така, значи Виктория не се беше отказала, но дали изобщо съм и сънувала, че това ще се случи? Нейното завръщане само потвърди това, което вече знаех. Нямаше причина за нова паника.
Теоретично. Да не се паникьосвам беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Завършването беше само след няколко седмици и започнах да се чудя дали не е глупаво да стоя и да чакам, безсилна и вкусна, следващото нападение. Изглеждаше прекалено опасно да съм човек — сякаш молех за неприятности. Човек като мен не биваше да бъде човек. Някой с моя късмет би трябвало да е по-малко безпомощен.
Но никой нямаше да ме послуша.
Карлайл каза:
— Ние сме седем, Бела. И с Алис на наша страна, не мисля, че Виктория би ни хванала неподготвени. Мисля, че е важно, за доброто на Чарли, да се придържаме към първоначалния план.
Есме каза:
— Никога няма да позволим да ти се случи нещо лошо, скъпа. Знаеш това. Моля те, не се тревожи. — И ме целуна по челото.
— Наистина се радвам, че Едуард не те уби. Всичко е много по-забавно когато ти си наоколо — каза Емет.
Розали му хвърли бърз поглед.
Алис извъртя очи и каза:
— Аз съм обидена. Ти наистина се тревожиш за всичко това, нали?
— Щом не е нищо страшно, защо Едуард ме заведе във Флорида? — настоях аз.
— Бела, все още ли не си забелязала, че Едуард е склонен да преувеличава и при най-малкото нещо?
Джаспър изтри тихо цялата паника и напрежение в тялото ми с интересния си талант да контролира настроенията и емоциите. Почувствах се успокоена и ги оставих да ме разсеят от отчаяното ми молене.
Естествено, спокойствието изчезна веднага след като Едуард и аз напуснахме стаята.
Значи всички смятаха, че трябва просто да забравя, че откачена вампирка ме дебнеше, с намерение да ме убие. Просто да си гледам работата.
Наистина опитах. И учудващо, но имаше и други неща, за които да мисля, почти толкова стресиращи, колкото и превръщането ми в изключително опасно същество…
Защото отговорът на Едуард беше най-разочароващият от всички други.
— Това е между теб и Карлайл — каза той. — Разбира се, ти знаеш, че искам да го направя да е между мен и теб, по което време ти искаш. Знаеш условието ми — каза и се усмихна ангелски.
Ъгх. Наистина знаех условието му. Едуард беше обещал, че ще ме промени лично той, когато и да поисках… само ако първо се омъжех за него.
Понякога се чудех дали той просто не се преструва, че не може да чете мислите ми. Как иначе щеше да попадне на единственото условие, което щях да приема толкова трудно? Единственото условие, което би ме забавило.