по никой начин да ни подвежда да смятаме, че при повече от триизмерните пространства, въведени в нашите представи с помощта на геометрични мисловни форми, става въпрос за нещо различно от недостъпната за нашите сетива част от физическия свят. С онова, което аз наричам родено от Вечността „пространство“ във вечния Дух, всички тези геометрично изведени пространства нямат абсолютно нищо общо. Недостижимо за всякакви изчисления, за всякакви мисловно-логически методи, Вечното се намира наистина на едно и също място с физическия свят, но не съответствува на никакви пространствени представи, изградени с помощта на земни пресмятания!
От друга страна, като извежда логически многоизмерното пространство, геометрията се доближава плътно до разбирането на някои опитно потвърдени „метафизични“ явления, които не се отричат днес и от най-ог-раничените умове. Възможно е дори нелепият до тъпоумие характер на толкова много „спиритични“ прояви на лемурните същества от невидимия за триизмерното око физически свят да се окаже неизбежно и необходимо следствие от обстоятелството, че триизмерното пространство е чуждо и несвойствено за епизодично действуващите в него лемурни „маски“.
Цялата Вселена е „изпълнена“ с пространствени светове, които при нормални условия не се възприемат един от друг, докато някаква „повреда в изолацията“ не предизвика краткотрайни контакти, водещи до взаимно проникване на „материя“ от разнородни пространства. Само абсолютното „Нищо“, обграждащо във вечната си застиналост цялата тази Вселена като съвсем реална, невъобразимо „твърда“ за земните представи даденост, е без пространство и извън всяко възможно пространство: — една абсолютно плътна безпротяжност, непостигаема дори образно за човешкия мозък.
Вечното „пространство“ обаче прониква във всички разнопространствени светове, но възприемащите тези светове същества, които изживяват себе си единствено в тях, не са
в състояние — осланяйки се на обусловените от собственото им пространство възможности — да възприемат и вечното „пространство“. Земните човеци не биха могли никога да го опознаят, ако не бяха духовно-субстан-циално идентични с него във вечния си живец! Това положение на нещата не се влияе ни най-малко от неспособността на голямото мнозинство от хората да се осъзнаят по време на земния си живот в своята най-сък-ровена същина, въпреки че въпросната неспособност не е нещо неизбежно, а само съдбоносна последица от тяхната душевна леност. Тук „разумът“ не е в състояние да промени абсолютно нищо!
Разумът се нуждае от материал, с който да може да работи, и затова се залавя с всеки попаднал му материал, започва да го обработва и прави в края на краищата от него онова, на което е способен според степента на развитие и методичната обученост на собствените си сили. За да открием в себе си своето най-съкровено вечно ядро: — живата суб-станциална искра на Духа, която може да пре-
несе човешкото съзнание във Вечността и да го запази в нея, — са необходими други сили, но и те като разума трябва да бъдат упражнявани и обучавани, ако искаме — още докато можем да ги използваме тук, на земята — да постигнем с тяхна помощ всичко, на което са способни.
ЗА АЗИАТСКОТО РЕЛИГИОЗНО БОГАТСТВО
НЕ от книгите съм почерпал знанията си за азиатското религиозно богатство. За мен книгите означаваха само повторна среща в мозъчното съзнание 0 неща, които ми бяха отдавна вече известни по духовен път. Добре позната ми е обаче склонността на отделни европейци, дължащи своите познания на книгите, да обявяват религиозните писания и молитвените книги на древния Изток едва ли не за психологически откровения и да ги привличат като доказателства в подкрепа на собствените си хипотези. — Зная също колко много се надценяват тези високо тачени ръкописи, които най-често са „записи“ на погрешно разбрани или недоразбра-ни религиозни спекулации и фантазии на една почти недостъпна вече за сериозни изследвания древна епоха. Трудно е да се разбере защо един азиатски мистичен текст трябва да се смята за носител на по-дълбока мъдрост, след като в него е казано същото, което в сферата на европейската култура е формулирано от Екхарт, Таулер и Франкфурт-ския рицар наТевтонския орден и което Ангд-
лус Силезиус например е изразил в известния си стих:
«В самия теб са небесата, но и мъките на ада: — което сам си си избрал, това ще имаш за награда!» ..
Не ще и съмнение, че същата истина може да ни се разкрие в съвсем нови аспекти, когато изведнъж я видим във формата, дадена й от един далечен и чужд за нас културен кръг. В това се състои и практическото значение на стигналите до Европа текстове от централноазиатските религиозни среди. Главната стойност, която може да ни даде преводът, не е в отдавна познатите ни като тенденция догми на източните религиозни системи, а в различните по своя характер форми на някои — подчертано недогматич-ни по своята същност — прозрения, съвсем не чужди и на древноевропейската религиозна култура. Тези именно прозрения могат да бъдат особено стимулиращи и да прида-дат истинска тежест на новооткритото религиозно богатство на древния Изток.