Към религиозните текстове на Изтока трябва да се отнасяме по-непредубедено и да отделяме по-решително зърното от плявата, още повече че най-доброто, най-ценното и най-съкровеното в съкровищницата на Азия не е било никога записвано, а и малкото ръкописи, по които можем да съдим косвено за него, няма никога да попаднат в ръцете на един неазиатец.
ЗА МИСТЕРИЯТА НА ИЗТОКА
ТАМ, където светлината озарява мрака, около нея се усеща и топлина. Но само в пространствена близост до светлината, а не навсякъде, където лъчите й носят виде-лина!
По същия начин, като следствие от издигнатия на определено място на земята духов-но-субстанциален „Храм на Вечността“ и от протичащите в течение на хилядолетия на това място реални духовно-душевни процеси, този източник на Светлина е излъчвал и неизбежно ще продължава да излъчва съвършено непреднамерено, но и — поради самата природа на нещата — неизбежно въздействие от духовно естество върху географското си обкръжение. Тъй като споменатото място е разположено сред най-високите планини на земята, които тектонично образуват твърде обширния „географски център“ на Азия, съвсем не е за учудване, че от това недостъпно в земно тяло място на най-интензивните духовни процеси в жизнената сфера на нашата планета се разпространяват върху огромни пространства на същия конти-
нент постепенно затихващи трептения, които непрестанно биват възбуждани там в компактната консистенция на духовната субстанция.
Именно на тези могъщи и упражняващи сравнително надалеч своето въздействие кръгове на духовно-субстанциално излъчване народите на Централна, Източна и Южна Азия дължат душевната си нагласа и готовност да приемат в душевното си съзнание свръхсетивното, а заедно с това и една забележителна способност да предусещат Действителността, каквато напразно бихме търсили другаде. От този факт не бива обаче да се прави изводът, че всеки пътуващ из Запада азиатец има бездруго достъп до всевъзможни религиозни тайни, или пък е смигнал до високи духовни прозрения! Из цяла Азия се срещат, също както в Европа и в останалите краища на света, изтерзани скептици, фриволни присмехулници, вяли полувярващи и — преди всичко — цели армии от привърженици на едно или друго суеверие, при което е съвсем неправилно да се твърди, чес^ин-ствено в Азия суеверието избуявало като бамбук в джунглата. Ала както навсякъде по света, така и в Азия има и вглъбени в себе си натури, които не се задоволяват с всичко това, а усещат властната потребност да отстранят в себе си вътрешната преграда, изолираща ги от съзнателното възприемане на причината на собственото им съществувание, на собствения им живот. Хилядолетия наред хора с подобна нагласа са приемали субстан-циалните духовни трептения, излъчвани от една относително близка пространствено до тях точка на земната повърхност като съпът-ствуващо явление на изпращаните оттам по делия свят духовни послания на просветление и помощ и това е именно причината за възникването на благоприятната за всичко духовно — но и за безброй псевдодуховни прояви — атмосфера, изглеждаща тъй тайнствена и непонятна за неазиатеца, който също търси непреходното в менливостта на всички явления.
В наши дни тази атмосфера — успяла навре-мето да привлече в своя обсег на действие и чуждия й по своята изконна същност ислям,, когато той се разпрострял до духовно отредената й географска зона — е загубила твърде много от своята просветляваща топлинна енергия. Не защото лъченията са отслабнали, а защото неазиатски влияния са упражнили разложителното си въздействие дори сред най-високо надарените религиозни обитатели на Азия, намалявайки по този начин броя на хората, съумяващи да запазят онзи непоклатим вътрешен покой, който е предус-ловие за възприемането на субстанциални-те духовни излъчвания от мястото, където се издига духовният Храм на Вечността на тази земя. Но и сега, както преди, възникването на толкова многобройни, съответствува-щи на духовната Действителност представи, каквито напразно бихме търсили другаде по света, се обяснява с пространствената близост на това уникално Откровение на вечното могъщество на Духа, което оказва своето въздействие върху душите на всички способни да го почувствуват. Не е чак толкова лошо, че това въздействие намира почва най-често в душевните градини на пъстро цъфтящото суеверие, защото така суеверието се превръща в положителен носител на едно земно изображение на вечната Действителност.
Голяма грешка обаче би допуснал всеки неазиатец, комуто би хрумнало, че е достатъчно да се качи на следващия кораб до някое индийско пристанище и оттам да се отправи към Симла или Дарджилинг, за да възприеме описаните изобилно струящи се лъчения! Независимо от факта, че и в Цейлон, на островите от Малайския архипелаг, в Китай или Япония, също би се намирал в обсега на въпросните лъчения, на всички тези места той би могъл наистина да изпадне, без да подозира, в състояние на най-красиви самов-нушенйя, но никога не би му се удало да почувствува онова, което дори подготвеният чрез кръвното наследство на безброй поколения азиатец трябва тепърва да се научи да усеща през дълги години на много по-суро-