во от съществуващите западни представи обучение, безмилостно изкореняващо всяка самозаблуда. — Премалцина са и хората от Изтока, успели да го завършат докрай!
Овладяването на скритите сетива съвсем не е толкова проста работа, колкото си въобразява неазиатецът, чул-недочул нещо за възможността за такова вътрешно развитие. Само на човек, нямащ никаква представа за естеството на необходимата подготовка, би хрумнала мисълта, че една възприе-мателна способност, за чието постигане са били на Изток изживени безброй животи, — за която гордо и мъжествено, без предварителни условия и резерви, са били понасяни всевъзможни изпитания, а в отделни случаи и какви ли не самоналожени изтезания, — би могла да се постигне почти без усилие и от неподготвения търсещ, стига той да има някаква, обусловена от моментното му настроение, готовност я придобие. — Да не говорим за безкрайното високомерие, най-сериозно убедено, че ориенталецът съвсем ненужно правел толкова трудни за себе си тия неща, тъй като нямал и понятие от постиженията на съвременната западна психология.
Подобно, наивно до плупост самомнение е по-лошо и от вулгарния окултизъм, опитващ се най-безцеремонно да внушава на своите следовници, че всичко, което религиозният човек на Изтока е завоювал и за което е заложил живота си, те можели да извлекат от дълбините на своята психика само с помощта на серия всекидневно повтаряни, религиозно обагрени заклинания, нямащи нищо общо с действителността.
Наистина: — не е лесно да принадлежиш на земите на най-древната световна култура и да не се надсмееш над фантастичното, раз-тегливо във всички посоки суеверие на западната цивилизация!
ЗА РЕЛИГИОЗНИТЕ ФОРМИ
ЧОВЕКЪТ на земята е необходимо пре-дусловие за възникването и оцеляването на земните религии, но те съвсем не са условие за земното съществувание на човека! Това твърдение е не само следствие от известните евангелски слова за юдейската събота, но и — съвсем независимо от тях — е безспорна и разбираща се от само себе си истина за всеки разумен човек. И все пак има немалко религиозни фанатици, които, противно на всяка логика, биха предпочели да обърнат наопаки това толкова очевидно съждение. Такива се срещат във всички религии, ала най-многобройни са те тъкмо сред вярващите, които се позовават на учението на възвишения Учител, така недвусмислено охарактеризирал съботата, а заедно с нея и всякакви религиозни условности и предписания, като чисто човешко, „направено за човека“, дело. — Ала навсякъде, където привържениците на дадена религиозна форма забравят неопровержимата истина на цитираните думи, тази религиозна форма е застрашена от опасността да изгуби онова, което я прави
„религия“, и да застине в празна форма, познаваща само един стремеж: — да съхрани стерилното си съществувание заради самата себе си и в интерес на своите служители, макар и за сметка на последователите им. Вместо да бъде пазителка на религията за благото на човека и в служба на човека, формата Се изпразва от своето съдържание и тази празнота всмуква безжалостно като вакуум човека, който всъщност е трябвало да я владее чрез създаденото от самия него съдържание. — Не е нужно да търсим къде по земята стават подобни неща, защото в днешно време те стават навсякъде!
Всяко вероизповедание, което не иска да се превърне в празна форма, трябва, от друга страна, да се пази да не стане „толерантно", защото то съществува само благодарение на своята нетолерантност, изключваща всички останали религиозни форми. Всяка религиозна форма се смята от своите последователи за „единствено спасителната“ дори ако това не е изрично упоменато в нейното верую. Тази претенция е напълно естествена, тъй като всеки искрен следовник на дадена религиозна форма търси оправдание за своето поведение в земния живот и гаранции за вечното си спасение, ето защо в никакъв случай не би отдал предпочитанията си на вероизповедание, за което не е непоклатимо убеден, че заслужава да бъде предпочетено пред всички останали, понеже му се струва, че единствено то може да му посочи пътя към спасението. Колкото повече толерантност е склонна да прояви една религиозна форма, толкова по-неспособна е тя да съхрани своята религиозност, — толкова по-застрашена е да се превърне в празна форма, макар да продължава да носи името „религия“.