Но необходимата за запазването на всяка религиозна форма нетолерантност е уместна само в нейните собствени граници! — Всеки глава на семейство изпълнява съвсем правомерно своя дълг, когато е нетолеран-тен към всичко, което представлява заплаха за благополучието на повереното му домакинство. По същия начин и хората, отговорни за просъществуването на дадена религи-
озна форма, имат пред самите себе си правото и задължението да бъдат нетолерантни вътре в границите на своята религиозна форма към всичко, което би застрашило понататъшното съществуване на повереното им вероизповедание. Но извън сферата, поначало присъща на тяхната религиозна форма, те нямат нито правото, нито задължението да проявяват нетолерантност! — Само ако добросъвестно се зачитат и най-грижли-во се спазват правата и задълженията на другите в сферата на религиозните форми, за които те носят отговорност, могат да бъдат запазени единствено достойните за човека отношения между различните, взаимно изключващи се с оправдана нетолерантност вътре в присъщите им граници, религиозни форми, а тези отношения си остават безусловно необходима предпоставка за живото и плодоносно развитие на всяка една от тях! Всяко разширяване на нетолерантността, необходима за просъществуването на дадена религиозна форма в собствената й сфера, извън границите на тази сфера означава накър-
няване на другите религиозни форми и само подклажда невежото и враждебно отношение към всяка религиозност изобщо в днешното безкрайно объркано време на апатия и умора от религията. Нашето време и без това е свикнало да слага знак на равенство между религия и „история на религията", а за всеки запознат с тази история тя представлява поредица от сведения за неоправдани посегателства на вътрешно оправданата нетолерантност към сферите, присъщи на религиозните форми на хора от друга вяра, по-ужасни от които не биха могли да измислят и най-заклетите врагове на религията.
Преди всичко не бива никога да се забравя, че във всички свои форми без изключение религията е помощно средство на земния човек, създадено с любов от вечната душа на отделни люде, загрижени за съдбата на своите ближни, с цел да „маркират“ един надежден и сигурен път към Вечното и за онези, които не могат сами да го намерят! Глупаво е да се спори кой от тези пътища е по-
малко „заобиколен“, защото никой от тях не води направо до целта, — иначе те биха се оказали твърде стръмни и опасни за душите, заради които са били създадени от вещи пътестроители. Аз обаче не съм дошъл да проправям нов „ обиколенг' път! Дошъл съм да посоча пряката пътека нагоре към вечната Светлина, а тя може да бъде изкачена само от душй, способни да намерят достатъчно сили в себе си, за да прескочат без риск бездните, които другите — поели по пътя на една или друга религиозна форма — се учат как да заобикалят... Не ми е работа да пиша апология на коя да е религиозна форма или на няколко от тях наведнъж, при все че бих могъл да сторя това далеч по-обосно-вано от професионалните апологети на религиите. Налага се да отпратя обвързаните с определена религия хора към пътищата на тяхната религиозна форма и да се опитам да открия дръзновените, които са потърсили собствени пътеки за изкачване към Светлината, но са стигнали до „задънена улица“. Трябва да помогна и на онези, които са следвали досега добре трасирания път на избраната от тях религиозна форма, но по една или друга причина са изгубили вяра в отъпкания път и са се опиталй да намерят друга пътека през пущинаците на скептицизма, без да стигнат доникъде. Що се отнася до вярващите, крачещи доволни и сигурни в себе си по ясно означените пътища на отделните религиозни форми, аз няма, разбира се, да заставам „на пътя“ им, макар и понякога да го пресичам. Само при неразбираемите, но необходими за тях криволичения мога да ги ориентирам в каква посока се намира крайната цел на пътя им и да им вдъхна духовната енергия, необходима за укрепване на разколебаните им душевни сили, за да издържат по избрания път поне докато душите им не се разделят окончателно със земната плът.
Толкова далеч съм от намерението да ос-новавам.„нова религия“, колкото и от мисълта да оказвам на съществуващите вече религиозни форми други услуги освен отредената им от вечния Дух — според мярата на притежаваните от тях съкровища от непреходни