Нека тази, оживотворена из самата себе си, вътрешна вяра бъде наново потърсена и намерена във всяка една от религиозните форми на човечеството от обърналите се към нея души, — така своеобразието на всяка религиозна представка сфера ще получи своето оправдание отвътре. Би било обаче непростима глупост да се мисли, че аз проявявам симпатии към някоя религиозна форма и се отнасям-с презрение към друга. Много добре зная къде във всички тях може да се намери единственото, което е наистина „нужно“, и се старая да покажа как то може да се постигне практически в коя да е религиозна форма, макар всяка една да е сама по себе си принудена да отрича на всички останали възможността да го постигнат, защото в противен случай само истинските „знал-ци“ биха разбрали правото й на собствено съществуване. А и съвсем не е нужно да се борим ожесточено с домогванията за световно влияние, предявявани от една религиозна форма за сметка на останалите! — Такива глупави, безполезни и погрешни претенции биват от само себе си поставяни на мястото им всеки път, когато бъдат предявени.
ЗА НЕВЕРНИТЕ ОБРАЗИ НА БОГА
КОЛКОТО и за високо издигнат да се мисли един човек — той винаги си остава мимо волята си образ и подобие на самия себе си, а и задругите неща не може да мисли, ако не ги превърне в образ и подобие. Дори мюсюлманинът не би могъл да мине — в сферата на своите представи — без образ и подобие, въпреки че по силата на едно доста строго, макар и съмнително тълкуване ислямът забранява външното представяне на човешкия образ, което за щастие не е попречило да бъдат навремето създадени в персийската и индийската мюсюлманска култура великолепни миниатюри, изобразяващи човека изпълнен с жар и бликащ от жизненост, без това да срещне отпор в тогавашните религиозни среди. В други религиозни системи, където във видимо представяния образ на човека не била съзирана опасност от придобиване на магическа власт над него, изобразяването на човешкия лик е стигнало — както ще потвърди всеки познавач — до възможно най-високите върхове на изкуството, защото тук изображението е имало за
цел да се превърне в — „проповед“ и се е стремяло да постигне най-силно въздействие върху винаги склонната да се поддава на зрителни внушения душа. Но и при словесното си изразяване представното богатство на отделнитб религиозни форми не е може-ло да мине без образа и подобието. Именно под формата на образ и подобие е прониквало то в душата на слушателя, за да стане негово достояние. Такова иред-ставяне на един прозирен, пластичен образ пред иначе недостъпната за неговото мислене духовна Действителност може наистина да доведе — при особено душевно извисяване — до върховно съпреживяване и богопознание в Светлината на вечната Любов, но земният човек е далеч по-склонен да придава все по-компактна форма на изградения в собствената му представа образ, стремейки се все повече да наподобява земни първообрази.
А когато е ставало въпрос за представата за Бога като първично себесътворение, на което всичко сътворено дължи живота и съществуванието си, земният човек, за нещастие, винаги е изпитвал потребност да търси своите образци сред себеподобните си, докол-кото те го превъзхождали със земното си могъщество. Така в представния образ на земния човек „Бог“ се превърнал в „Цар“ на едно вечно царство и душата, стремяща се всъщност да познае вечно Действителното, си остава пленена в дълбоките гънки на едно грубо пластично изображение на зем-ночовешката жажда за власт. — Просто невъзможно е да се измисли представен образ, който да съответствува още по-малко на действителната същност на Бога! Но тъкмо по този земен образец са изградени в най-големите религии представните образи за Бога, които земният човек е съумял да си създаде. ..
Макар милиони хора да се прекланят с цялата вътрешна сила на любовта си пред тези представни образи, докато други милиони служат на така изградения в представите им Бог единствено от страх пред въображаемото му могъщество, не бива да се чудим, че все повече стават онези, които са съуме-
ли в края на краищата да преодолеят гнетящия ги страх или са видели как пламенната им любов угасва един ден под напора на горчивото прозрение и сега гледат на всяка представа за Бога като на измамно човешко творение само защото са разбрали, че тяхната е наистина такава. Никой не е по-голя-мо препятствие за самия себе си от разочарования: — от отхвърлилия „чара“ на една заблуда човек! — В гнева си, че е могъл да се заблуди, той не си дава сметка, че заблудата му е породена единствено от собствения му представен образ, и обявява Действителността за недействителна, докато всъщност е рухнал само един образ на тази Действителност.