Няма смисъл разочарованият да бъде обвиняван в „безверие“, а трябва да му се посочи как в самия себе си да вникне в Действителността, до която напразно се е опитвал да се доближи отвън с помощта на своя, рухнал вече за него, представен образ! — Ко-гато търсещият бива насочван към този именно начин да постигне в себе си Дейст-
вителното като праоснова на собственото му съществувание, също не може да се мине без представни образи. Но тези образи трябва да избягват най-старателно всеки земен прототип, ако той не е максимално прозирен. И всичко, което може да бъде казано с образни слова, трябва да има една-едничка цел: да събуди у търсещия представа за структурата на вечно Действителното, във което и от което има живот и самият той. Бог е нещо толкова голямо, толкова многостранно и — в същото време, както и в същата Вечност — толкова различно, че би било изобщо невъзможно да се каже какво е Бог, ако не можеше да се очертае в едри линии структурата на духовния Живот, чието себесъзна-ние е Бог. Аспектите на Битието Божие, които аз очертах, изхождайки от духовното проявление на числената стойностЕДно и включвайки различните — мислими за човека само като „междинни“ — стойностни проявления до числото дванадесет, трябва да бъдат разбирани единствено в този смисъл, като при това читателят не бива в никой случай да си
мисли за някакво — единствено възможно впрочем при земни условия — подреждане „едно до друго“ или „едно над друго“, а да се опита да почувствува едно вечно състояние „едно в друго" без празнини и прекъсвания, тъй като не би могъл да си „представи“ това взаимно изпълващо се Самобитие в структурата на вечния Дух, а и аз нямам никакво намерение да съдействувам за изграждането на „представи“, след като мога да помогна на ближните си да почувствуват самата Действителност. До каква степен вечната Действителност се е приближила до тях в моите думи, някои само ще се догаждат, а други ще съумеят да изживеят будно, дотогава, докато тези думи остават достъпни за хората.
ЗА СМИСЪЛА НА ВСЯКО ПОУЧЕНИЕ
ВЪВ всички свои безкрайнократни самоп-роявления и свруктуратата Живота тъв вечния Дух „Бог“ е вечно абсолютно себе-усещане във всяка една от собствените си самопоженани форми.
Ето защо истинската крайна цел на всички волеизявления й постъпки, на всяка воня за живот и на всеки стремеж към творчество на земния човек във времето с: — себеут-върждаване на неговите божествени, вечни душевни сини в собственото му севеусеща-не, защото само в състояние на такова себе-усещане душата може да се завърне отново в Бога и да „вникне“ в него. Единствено в резултат на себеутвъяждаеънето чрез себе-усещане в себеусещането Божие е възможно любящото единение с Бога в Бога. Преди това душата се намира само в състояние на „готовност " за Любов и нейната предполагаема „любов“ към Бога е всъщност „копнеж" за Любов, изразяващ се в това, че душата отдава силата на любовта си на нещо стоящо „над нея ", в което тя е заставена наистина да „вярва“, — но което изобщо не поз-
нава. Само в обединяващата ги във вечно единение индивидуална душа могат вечните душевни сили да възвърнат своето себеусе-щане във Вечността, от която са излъчени, и — така самоформирани — да бъдат отново всмукани в Първоизвора си, — кристализирали около едно вечно ядро на съзнание, което просветлява и придава индивидуалната си вечна обагреност на всички душевни сили, обединени около него.
Тук обаче не става дума за процес, който протича в мисълта, а за действително събитие, и единствената цел на всяко поучение е да предизвика настъпването на това събитие в душата, като отстрани по възможност всички погрешни представи, спъващи неговото осъществяване, за да даде място на такива представи, които активно ще подготвят настъпването му.
Ето защо всичко, което по необходимост съм казал за Едното и Безкрайнокрактното като същности на „Бога“, е дадено не за да бъде разнищвано с помощта на мисловни спекулации, а за да пробуди отново в душата
онези представи, които тя несъзнателно е съхранила в себе си от вечния Първоизвор на душевните сили. Казаното от мен не разчита на готовност да се повярва в него, нито да бъде „разбрано“, а има за цел да бъдат отново осъзнати от вечните сили на душата съответствуващите му спомени. Това ще стане толкова по-скоро, колкото повече възприемчивият към тях слушател съумее да възпре умозрителното си мислене, за което думите ми не са нищо повече от материал за интелектуалните му игри. Става всъщност въпрос за действителна промяна в състоянието на душевното съзнание, а не просто за различен начин на „мислене". Само подобна, значителна промяна на това състояние, смятано обикновено за неподлежащо на промяна при земни условия, може да даде на душата онази непоклатима увереност, която тя все така напразно се опитва да постигне чрез умствена дейност. Вечната Действителност е непостижима за умозаключения. Тя може само да бъде почувствувана от съзнанието ни и това усещане е единственото потвърж-