дение за нея, но то е толкова категорично, че премахва и най-слабото ни желание за мисловно тълкуване на така постигнатото.
За да направя възможно такова усещане, аз във всеки отделен случай съм подбирал онези думи, които са най-подходящи да станат негови носители. Те не бива да бъдат смесвани с други, макар да звучат по сходен начин! Не бива да стават и обект на култ, нито пък на дребнаво търсене на някакъв скрит смисъл. Най-добре е да се възприемат простичко, със стремеж да бъдат почувствувани в душата така, както са дадени. Никога обаче те не бива да бъдат превръщани в повод и отправна точка за собствени спекулативни разсъждения! Никак не държа на мисловното „съгласие“ и нищо не ми е по-чуждо от желанието да придумвам и да „убеждавам“ някого. Аз призовавам към практическа проверка на думите ми. Но за да бъдат практически проверени, те трябва да бъдат почувствувани и именно така да станат собствено достояние на възприемащия ги. Моите думи са преди всичко: — носители на усеща-
ния, посредници на усещания и будители на усещания. Допълнителното им „смислово значение“ играе второстепенна роля, въпреки че и то има за цел да направи душата по-възприемчива към предлаганото й богатство от усещания. И по своя „смисъл“ дори думите ми следва да се възприемат преди всичко като будители на усещания!
КЪДЕ АЗ СЪМ САМО
ПРИНОСИТЕЛ
НИТО Духът ми е възложил като земна задача, нито пък имам земночовеш-кото желание и намерение, а още по-малко — волята, да предсказвам събития, които могат — или трябва — да настъпят в бъдеще.
Никога не съм разбирал и желанието на някои хора предварително да узнаят какво им носи бъдещето, така че бих почувствувал като непоносимо бреме принудата да съхранявам в себе си знания за предстоящи външни събития, камо ли пък да ги оповестявам предварително.
Ако в моите произведения — в „Книга за живия Бог", „Книга за в посвете
ния на социалноетични проблеми том „Призракът на свободата " и особено в „Книга за Любовта? се срещат все пак пасажи, кьдето се говори за бъдещето в областта на земните възможности на човека, там очевидно се засягат далеч по-значими неща от всичко онова, което би могло да се предскаже като предстоящо външно земно събитие.
Не някакво предварително знание за определени земни събития ме е накарало да на-
пиша онова, което е казано на всички тези места без изключение, а духовният ми дълг да дам със словата на майчиния си език израз на дара, получен от моето вечно духовно Праначало.
Това духовно задължение обаче съвсем не е свързано с някаква земно-мозъчна осведоменост до кои точно дати, лица и външни места се отнася съдържанието на духовно прозряното или кои конкретни обстоятелства ще доведат до събитието, което ми е възложено да възвестя. С други думи: — навсякъде в книгите ми, където става дума за бъдещи земни събития, аз съм само приносител на едно чисто духовно послание, което ми е възложено да предам, и не съм в състояние да предложа никакъв коментар към казаното. Нека Всеки читател изтълкува по свой начин словесно възпроизведеното от мен, ако изпитва такава потребност! В това отношение аз нямам никакво предимство пред него, но нямам и правото да публикувам — нито дори да споделям с най-близките си в земно отношение хора — никакво свое лично
тълкуване на тези текстове.
Там, където съм духовно упълномощен да придам словесна форма на полученото от мен, зная само едно: че неговото съдържание е неопровержима и абсолютна истина, а също и защо това е така, и аз щях да съм длъжен да го предам дори да бях лишен от всякаква, отредена единствено на мен, възможност за тълкуване. Но когато черпя от собственото си достояние във вечния Дух, за да възвестя и да дам нещо на другите, аз никога не говоря за бъдещето като прорица-тел, освен ако не причислим към него „отвъдния“ живот, който за читателите ми е все още предстоящ, — но за мен е постоянно настояще наред с едновременния ми външен, земнотелесен живот.
Не отричам наистина, че, черпейки от своята същина във вечния Дух, аз мога да осъзная и някои бъдещи, както и отдавна отминали или настоящи според земното време неща. Но това съзнание представлява по-късно вживяване в усещания, преживени някога от една или друга човешка душа, —съп-