От свещените дъбрави в пределите на тази завинаги затворена за всяко любопитство градина, към която се каня сега да поведа и с настоящата книга призваните, се разкриват някои ориентиращи перспективи, сочещи много ясно градивните елементи на издигнатите от мен храмове на моето учение. Някои изписани със слова плочи и колони, останали непреднамерено скрити досега, също не ще убегнат занапред от внимателното око.
Много добре зная колко странно изглежда за мнозинството от моите ближни изложеното в книгите ми учение и ми е напълно ясно, че в наши дни лишеният от собствен опит във Вечното търсещ на първо време не е още в състояние да съчетае правилно с внушените му в процеса на възпитанието понятия и представи онова, което съм принуден за жалост да кажа и по отношение на самия себе си, за да не изправя читателя пред празноти, •които той не би могъл да запълни с помощта на собствените си знания. Не по-зле са ми известни многобройните форми на изтъкваните под различни психологически маски подозрения, държани винаги в готовност от една безотговорна прибързаност за всичко, което й се струва необяснимо, като най-удобно прикритие на собствената й неспособност да съди. Като имам предвид многобройните опити за умозрителни обяснения на Вечното, за мен е напълно разбираемо и това, че хората не са склонни да повярват в способността на когото и да било от своите ближни да преживее будно и без опасност от самоизмама самия себе си в сферата на неоспоримо Вечното.
Правилното разбиране на тези неща е затруднено и от най-различни примитивни религиозни представи, които са били възприети не само от достигналите висока степен на зрелост религии, но по един твърде странен начин са успели, заимствувани от сферата на теологическите понятия, да пуснат устойчив като плевел корен дори в мозъците на хора, убедени, че отдавна са надраснали всякакъв догматизъм. Не по-малки са и мисловните препятствия, които — като подхранвани от гниещи вещества гигантски лиани в тропическия лес — правят всяко познание на истински Вечното невъзможно в кръга на философските системи.
При тези, само най-общо набелязани тук обстоятелства крайно неприятна за мен — като човек сред човеците на тази земя — задача е да заявя, че наред с малцината пребиваващи в най-строго уединение мои съвременници от извъневропейските културни кръгове и аз самият съм представител на Вечното сред земното човечество, който при това е неотвратимо предопределен от Вечното да стане единствен изразител със средствата на земночовешкото слово на нещо, което е познаваемо само в безсловесно изживяване. — Човек трябва да се е научил да се отнася с насмешка към всяка форма на прикрит или явен земночовешки стремеж към себе-изтъкване, за да не се обезсърчи в своето ограничено по време земно съществувание от изпълнимостта на тази задача! Само безграничната Любов към онова, което е вечно достойно за Любов и което съзирам във всички свои ближни, дори ако то едва ли стига до съзнанието на повечето от тях, ми дава сили да се разкривам все отново и отново откъм Вечното, макар много добре да зная, че за повечето свои ближни аз си оставам само една „затворена градина“, един „hortus соп-clusus“.
ЗА ПРОСТОТАТА,
ПРИСЪЩА НА ВСИЧКО ВЕЧНО
МЕКОТАТА на вечната духовна Светлина не може да се долови от превъзбу-дени нерви. Само в постигнатия преди това ненарушим, ведър покой на душата се разкрива за земното чувство златистобялото сияние на Божеството.
Имам всички духовни пълномощия да говоря за естеството на Живота и преживяването във вечния Дух, и то така, както може да говори само човек със собствен опит. Ала тъкмо затова трябва да споделя, че и в най-високите сфери на духовния Живот, осъзнати от мен като „разбираемо“ преживяване, цари същата трезва, ясна простота и естест-веност, която познава всеки, до чието съзнание в една или друга степен се е докосвало макар и един-единствен път Вечното.
Представите на голямото мнозинство от хората за Живота на вечния Дух и за начина, по който той се преживява от човека, са толкова по земному обагрени и тъй сложно измислени, че неизбежно изключват всякакво действително преживяване във вечния Дух. Ала който вече се е изправял, разтърсен до