реживяване на усещания, изживявани от земни хора в земното настояще — и предварително изживяване на усещания, които бъдещи събития ще породят в човешките души. В нито един момент от тези свои съпрежи-вявания аз нямам ни най-малка представа за външните обстоятелства, които са породили, пораждат в момента или ще породят в бъдеще душевно съпреживяното от мен! Самият аз тегля най-строги граници на тези свои усещания и държа далеч от тях всичко, което не трябва да съпреживявам, но което се опитва все пак да проникне в моето съзнание. А всичко възприето, почувствувано и преживяно от мен по силата на духовно възложените ми задължения е предназначено единствено за моето собствено душевно прозрение и няма да стане никога предмет на предсказания, дори когато включва в себе си елементи от бъдещето.
А защо съзнанието и волята на Оногова, в когото съм вечно роден в Духа, са ми възлагали по едно или друго време да давам някои сведения за бъдещето, ще стане ясно
едва за бъдещите хора. Докато не намерят потвърждение думите ми, отнасящи се до едно бъдеще, чието настъпване и аз самият не мога да определя по земните мерки за време, никой не ще може да разбере онова, което едва по-късните поколения ще прозрат благодарение на полученото вече потвърждение.
НА КОГО НЯМАМ КАКВО
ДА КАЖА
ВСИЧКО казано от мен има за цел единствено да призове онези, за които е предназначено, към съзнателно пробуждане във вечната Светлина на Духа — тяхна субстан-циална Праоснова на живота, а следователно и единствена гаранция за непреходен живот. Не искам обаче да будя онези, които имат все още нужда от сън. На тях аз нямам какво да кажа, а ако все пак дочуят нещо, когато говоря на своите, то си остава за тях просто звуци, доловени от слуха на спящия, но лишени от смисъл за него. Те все още сънуват с отворени очи и светът на съновиденията им е единствената съзнавана от тях „действителност“. Унесените в своите сънища не бива да бъдат смущавани, докато сами не се уморят да спят, — било още през земния живот, било едва след като предлаганата им от земното тяло помощ стане недостъпна вече за тях. «Нощта, когато никой не може да работи», е „нощ“ само за онзи, който не е полагал усилия да се възползва от духовната помощ на земното си тяло, и само за такива като него е казано, че „никой“ не би могъл
да „работи“ в тъмата на нощта. Не е толкова лесно да прозрем сънищата си посред бял ден и да си дадем сметка, че сънуваната действителност е „действителност“ само за разиграващия се в нея сън. Неизказано по-лесно обаче е да осъзнаем това още докато земното тяло може да ни предложи земен резонанс за усещанията на Вечното, отколкото след физическата смърт, която ни отнема завинаги тази възможност.
Онези, които трябва да бъдат оставени да продължат съня си, тъй като далеч още не са се уморили да спят, нямат, разбира се, и понятие за тия неща, а и не искат да преду-гаждат нищо, което би могло да ги разбуди. Те се чувствуват толкова добре в съня си, обявявайки го за своя „будна мисъл“, че са неспособни да почувствуват и най-малката потребност да заменят това си състояние с друго. Убедени, че мозъчното им мислене може да освети всеки мрак, те съзират заблуда и измама навсякъде, където бълнуваното им „познание“ се оказва неспособно да проясни нещата, тъй като само пробудената чувствителност на душата е в състояние да възприеме субстанциалната Светлина на вечния Дух. И никой от тези толкова уверени в реалността на своите съновидения люде не си дава сметка колко ценно би се оказало за него земното му тяло, ако съумее да го използва като предоставен му във времето усилвател на чувствителността, с чиято помощ за душата става безкрайно по-лесно да доведе до мозъчното съзнание своите „ефирни“ усещания в Духа.
На всички тези тъй сигурни в себе си хора аз просто нямам какво да кажа и казаното от мен не е предназначено за тях. Едва когато огромната им увереност стане един ден подозрителна в собствените им очи, те ще могат да намерят пътя към мен и едва тогава ще имам „да кажа нещо“ и на тях.
Никога обаче не ще имам какво да кажа на онези, които като полски мишки гризат корените на всички тайни, в които не им е отредено да вникнат. И те, не по-малко от другите, сънуват с отворени очи, но техният сън е наслаждение от нечистата жажда и
прикрития ламтеж за овладяване на сили, благоразумно поставени на недостъпна за тях висота. Макар в наивната си самомнителност тези браконерствуващи мозъци да смятат, че всичко, което имам да кажа на другите, се отнася до тях, те никога не ще могат да го усвоят, защото казаното от мен трябва да бъде почувствувано, — а протегналите алчни ръце към потайно могъщество хора искат да се доберат с коварство до нещата, за които на другите съм казал, че могат да бъдат постигнати само чрез вникване в тях.