стигнат до онези сфери на чувствителност, където ще могат да почувствуват непосредствено силите на вечната душа или да проникнат дори до най-вътрешната сфера, — а единствено в нея може да бъде почувствувана от земния човек вечната духовна искра ,около която„кристализират“вечните душевни сили. Но както във външния земен живот редица жизненоважни и решаващи неща са достъпни и разбираеми далеч не за всички хора, макар въздействието им да се усеща от цялото човечество и да не отминава никого, ако той сам не се изолира от него, така и за нещата, които не са всеобщо достъпни и разбираеми в Духа, е напълно достатъчно да знаем от вестителството на Светещите на Прасветлината — тъй като единствени те имат собствен опит в разглежданите тук области и в хода на хилядолетията са намирали винаги своите вестители, — за да избегнем опасността от самоизключване поради погрешна насоченост на волята. „Спасението на душата“ зависи от волята, а не от приемането „на вяра“ на едни или други „исторически“ сведения и религиозни догми! Когато волята на един земен човек откаже да получава занапред нарежданията си единствено от своята животинска душа, с това вече този човек се поставя под ръководството на изживяващата се в него вечна духовна искра и така вечната му душа приема постепенно онази форма, от която се нуждае, за да може неговото иначе тленно и преходно съзнание да бъде поето от нейната нетленна същност. Такова „преливане“ се извършва съвсем незабележимо и независимо от това, до какви вътрешни сфери на чувствителност е получил вече достъп земният човек. Само собствената воля на човека може да разлъчи отново онова, което е било споено по този начин.
ЗА ВРЕДНАТА СКЛОННОСТ ДА СЕ ЗАДАВАТ ВЪПРОСИ
КОГАТО полученият отговор дава повод за нов въпрое, това е най-безспорното до1^г^^г^^^л^'тво, че отговорът не е бил истински възприет и „усвоен " Колко пъти трябва да повтарям, че съвсем не е моя задача да поощрявам неудържимата склонност на мозъчния разсъдък да задава все нови и нови въпроси! Много повече, отколкото съм бил изобщо задължен, съм се отнасял с разбиране към незнаещата умора човешка слабост да се задават въпроси, но едва ли някой ще отрече, че винаги съм подчертавал колко безсмислена е всяка разпиляваща се в питания лю(^с^зз^на^еепн^(ст и колко безполезен е всеки отговор, който не помага на питащия да си отговори сам на зададения въпрос. Дори да знаехме всичко, което най-големите мъдреци на всички времена са възвестили и записали на езиците на своите народи относно Пра-основата на човешкия духовен живот, пак не бихме се доближили нито на косъм до тази Праоснова на собствения ни духовен живот. Можем обаче да вникнем по чувство в нея, без да сме чули нито дума от тези мъдреци, —
без да знаем абсолютно нищо от онова, което е било казано някога за вечната духовна Пра-основа на земночовешкия духовен живот.
Всяко отстъпление пред влечението да се задават въпроси води до значително отслабване на чувствителността и е израз на съгласието ни да се опитаме с негодни средства да постигнем по умозрителен път познание, което може да се придобие само чрез вникване „по чувство", и то след изтичане на съответния период от време. Очакването на отговор отвън означава готовност да се задоволим с постижима по мисловен път представа за нещо, което трябва да бъде усвоено в пълната му Действителност, а това може да стане само като го почувствуваме. Ако някой си въобразява, че с непрекъснатото задаване на въпроси доказва пред себе си и пред другите своята висока интелигентност, значи сам себе си лъже, защото се стреми към решение, което не може да бъде намерено там, където толкова самоуверено го търси. Той прилича на човек, качил се на самолет, за да лови риба — в облаците! Ис-
тински основателните въпроси при търсенето на Светлина и Просветление не могат да се изразят с думи, — те се открояват само пред вътрешното ни чувство и единствено в него намират своя отговор, докато всеки словесно формулиран въпрос само отлага отговора, постижим единствено в душата. Тук не става въпрос за нещо, което може да се изрази с думи, пък били те и- най-чудесните. А и целта на нашите стремежи не търпи произволно тълкуване, при все че може да бъде описана по хиляДи различни начини. Става въпрос не за друго, а за скритата субстанци-ална Праоснова на собствения ни живот във времето, както и на собственото ни Битие във вечния субстанциален Дух! \
Но ако земният човек, макар и един-един-ствен път, почувствува истински в себе си тази Праоснова на своя живот, проявяваща се през цялата верига на поколенията и индивидуализираща се все отново и отново във всеки отделен човек, той поразен ще осъзнае колко глупаво е постъпвал някога, когато си е въобразявал, че това Първо и Пос-