то, които — просияли като „Прабитие“ в „Прасветлината“ — образуват неговите душевни сили, за да послужат накрая в „Прас-ловото“ за изграждане на нетленната форма на душата му! Това обединение се постига чрез един перманентен акт на земночовеш-ката воля, а тя е само следствие от действието на онази първична форма на вечните сили на Прабитието, чиято най-висша, достъпна за земния човек форма са собствените.му вечни душевни сили.
Всяка възприемчивост към Вечното на „падналия“ в земната сфера човек е възможна единствено благодарение на вечните душевни сили, — и то само ако в „духовната искра“ на човека те намерят свой господар и повелител и постигнат своето обединение в нея. Колкото и тайнствено възвишена да е всяка една от вечните душевни сили, всички те си имат своя собствена воля, която — ако не е обвързана в дадена, индивидуално обособена душевна форма — проявява единствено самата себе си, следвайки собствената си насоченост. Ето защо земният чо-
век може, въпреки всичките си душевни сили, да се окаже все пак загубен за Вечното в себе си, ако не се стреми да използва всяка, макар и ограничена от земните условия възможност за постоянно съгласуване на вторичната си земна воля, възникнала само като следствие от духовните сили на Праби-тието, с първичната воля на вечната духовна искра в самия себе си. Защото вечните душевни сили могат да се обединят в нетленната, вечна душа на човека според определена, духовно дадена форма единствено в тази чиста, обусловена от Вечността воля. Само така се постига и онова „празнично единение“, при което чисто земното съзнание на човека се опложда от вечната духовночовеш-ка същност, обхващайки в себе си собствената си вечна духовна искра, и тогава в индивидуално оформената душа на духовно просветления „се ражда неговият жив Бог“.
КАКВО ОСТАВА СЛЕД СМЪРТТА
ЪВСЕМ правилно е да се предположи,
ч^че след смъртта на човешкото тяло животинската душа на човека заедно с всичко преживяно в нея би трябвало — тъй като е породена единствено от функциите на загубилото вече способността си да функционира тяло — да угасне както при всяко животно, чиято смърт слага край и на душата му, — ако по време на земния живот на човека животинската му душа, не се намираше в тм-кова интензивна общност на усещанията е нетленната душа, че преживяното в животинската душа се оказва най-сложно преплетено със силите на вечната душа. Наистина и смъртта на човека прави невъзможно по-нататъшното съществуване на животинската му душа, жо преживяното в животинската душа на човека до момента на нейното угасваме се запазва на първо време във вечните душевни сили редом и заедно с техните собствени преживявания. Необходимо е да изминат — според земните мерки за време и в зависимост от характера на преживяното, както и от интензивността на оставе-
ния от него отпечатък — десетки, стотици, хиляди, а понякога и повече години, докато не завърши процесът на окончателно отсяване според волята на вечната душа и не се изясни кои спомени ще се запазят во веки за вечното съзнание и кои душата ще остави да угаснат завинаги. Огромният брой вечни душевни сили, образуващи човешката душа, чиято форма се определя от волята и действията на човека по време на земния му живот, са споделяли усещанията и преживяванията на животинската душа, така че ги запазват в съзнанието на нетленната душа, докато тя не реши чрез акт на собствената си воля какво в крайна сметка да запази и от какво да се освободи.
Не е възможно това решение да бъде взето веднага след смъртта на земното тяло, тъй като впечатленията от отделните преживявания са се отпечатали върху вечните душевни сили с най-различна интензивност в зависимост от импулсите, накарали вечните душевни сили да затрептят в резонанс с усещанията на животинската душа. Не е във
властта на нетленната душа да реши какво да запази в непреходното си съзнание и какво да изхвърли от него, докато не се изразходва докрай енергията на импулса, под чи-ето въздействие дадено усещане на животинската душа е оставило навремето отпечатък върху вечните душевни сили. Всяко съзнание за тъждественост на индивидуалността се съдържа единствено в онези комплекси от усещания, които вечната душа реши един ден да приеме завинаги в себе си. Онова пък, което тя изхвърли, е веднъж завинаги заличено, тъй както при смъртта на животното угасват всички някогашни съзнателни преживявания на неговата душа. Трайно могат да се запазят само онези преживявания на животното, които са били съп-реживени от някой човек, така че са се докоснали като човешко усещане до вечните му душевни сили и са оставили у тях определени спомени. От друга страна, тъмните и лишени от собствено съзнание сили на Прабитието, породили живота, формата и животинската душа на животното, биват само кос-