че макар и да се усещат по твърде сходен начин, „душевните“ прояви на земния човек спадат към две ясно различаващи се помежду си сфери на живота.
Наистина за неосъзналия се напълно в Духа е практически невъзможно да установи във всеки отделен случай кои душевни прояви произхождат все още от животинската душа и кои със сигурност предпоставят съществуването на нетленна: — тоест вечна, безсмъртна душа. Те са плътно преплетени помежду си, макар да има и значителна разлика, понеже всичко почувствувано и преживяно в животинската душа се осъзнава и от вечната, където именно се и съхранява, — до-като животинската душа изисква грижливо възпитание и дългогодишна, упорита всеот-дайност, за да стигне поне до увереността, че нетленната душа изобщо съществува. Това обаче не пречи животинската душа на човека да бъде подложена на непрекъснато въздействие от страна на нетленната душа, макар и да не съзнава произхода и природата на тези влияния. Именно на тях земният човек е задължен за това, че животинската му душа е способна да се издигне на неизмеримо по-високо равнище от душата на обикновените земни животни — както става например в областта на изобразителните изкуства, — при все че някои хора не стигат дори до онази степен на развитие на животинската си душа, която нерядко наблюдаваме у по-висшите животни.
ДО КАКВИ ИЗВОДИ ТРЯБВА ВСЕКИ САМ ДА СТИГНЕ
КО днес, след всичко, което съм казал
тези неща от гледна точка на Вечността, някой би могъл сериозно да ми зададе въпроса, какво все пак продължава да живее у „починалите“ след смъртта на земното им тяло и ги прави способни както да улавят ръцете на възвишените помагачи, така и да ги отблъсват, изпадайки за неизмеримо дълго време в плен на „крайбрежните царства“, в чието създаване и те самите са взели участие, — то аз съм принуден на свой ред да го запитам дали въпреки всичко прочетено — но и тъй малко почувствувано — в моите книги той не е в крайна сметка само една машина за четене, тъй като, докато е чел написаното от мен, този човек явно е възприел от него не повече, отколкото грамофонът усеща от съдържанието на плочите, по чиито бразди се движи иглата му. Наистина аз съм принуден да търся подходящ израз за много неща, чиято реалност почти не се поддава на словесен превод, и съвсем не съм толкова са-монадеян да мисля, че за всяко нещо съм успял да намеря най-съвършения начин на из-
разяване, — но не се съмнявам ни най-малко в многократно потвърдената от практиката възможност въз основа на моите думи читателят да стигне чрез прости логични заключения до правилния отговор на всеки смущаващ го въпрос, по който не съм дал специално разяснение. Отговорът на формулирания по-горе въпрос също не изисква кой знае каква проницателност, още повече че многократно съм го давал чрез всичко казано от мен относно по-нататъшното съществуване на съзнанието и волята след смъртта на тялото.
Разбира се, не животинската душа на земния човек надживява телесната смърт и това следва съвсем недвусмислено от моите думи, че тази животинска душа е просто функционален резултат от жизнените процеси във физическото тяло, затова тя престава да съществува след смъртта на тялото. За известно време е възможно да се запазят само някои структури, наричани обикновено „двойници“ или „астрални тела“. Това са фантоми, породени от импулса за изграждане на
собствения образ от силите на животинската душа още докато тя е била жива и дейна. Като резултат от нейната дейност те могат да надживеят разпадането на животинската душа толкова дълго, колкото и останалите земни последици от нейните импулси, голяма част от които продължават да действуват в земната сфера след края на всеки земен живот. Като активно проявяващи се споменни образи тези фантоми наистина могат — докато все още съществуват — да причинят немалко пакости и безчинства, но те нямат вече абсолютно нищо общо със своите създатели. След смъртта на тялото единственият възможен носител на осъзналото се някога в животинската душа индивидуално съзнание на земния човек е нетленната, вечна душа, запазваща в себе си спомена за всички усещания, които е получила от свързаната с нея по време на физическия живот животинска душа на човека. Единствено в нея продължава да живее и волята, и земно обусловената възприемателна способност, съществували някога за земния човек в неговата жи-