Тези думи ще стреснат навярно някои читатели, разбрали сега, че с чистосърдечна вяра и без сянка от съмнение са приписвали на нетленната си душа много неща, за които — ако искат да отдадат дължимото на истината — трябва занапред да се чувствуват задължени на своята преходна, земна животинска душа. За предпочитане е все пак те да изживеят веднъж завинаги този потрес, от-колкото да се задоволяват все така със сънища, които нямат нищо общо с Действителността и затова не могат да обогатят с нищо действително запленените от своите съновидения хора. Съвсем не е нужно да се отда-
ваме, подобно на най-ревностните сред атонските отшелници, само на усещанията на вечната душа и да надушваме „примките на дявола“ във всичко, което стига до съзнанието ни благодарение на силите на тленната животинска душа. Уместно е дори да се отнасяме с истинско благоговение към животинската душа в самите нас и в никой случаи да не подценяваме онова, което тя има да даде на земния човек. Трябва обаче да се стремим животинската душа да бъде поставена изцяло в служба на вечната, защото по този начин тя може да допринесе невъобразимо много за делото на вечната душа. Макар животинската душа да не е — за разлика от нетленната — самосъзнаващо се пространство за изживяване на една индивидуализирана вечна духовна искра, макар да не се разкрива в достъпна за усещанията ни форма от най-възвишени, приемащи в себе си Светлината., сили на Прабитието, — тя все пак е вторичен продукт на същото Прабитие, наистина в неговото най-отдалечено от Светлината и сляпо устремено към съзидание са-мопроявление, сътворило и сътворяващо всички проявени форми във Всемира. Тук благоговението е наистина уместно и всяко подценяване води до нежелателни последици!
Безспорно на човек, който вярва във вечната душа или си мисли, че вече я чувствува, няма да му е много приятно да чуе, че и най-високите постижения на човешката мисъл — дори когато става въпрос за така наречената „философия“, за религия, математика или най-високо развитите области на техниката, включително химията и медицинските изследвания като цяло — могат спокойно да минат без каквото и да е съдействие на вечната душа. Още по-трудно ще му е да разбере, че и най-значителните в техническо отношение творби на всяко изкуство са дело единствено на стигналата до най-високо развитие у човека животинска душа, въпреки че те могат на всяко техническо равнище да се превърнат в изразни форми на нетленната душа... Едва ли с друга дума се е злоупотребявало толкова много, колко-то с думата „душа“: тя се приема като обоз-
начение на нещо, стоящо по-високо от животинската природа, дори от онзи, който би се възпротивил най-енергичйо, ако поискат от него да постави нетленната душа — като Действителност — над своя измислен светоглед.—
ЗА ЗАТРУДНИТЕЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
НА ДУШЕПАСТИРИТЕ
ПРОДЪЛЖАВАМ да получавам писма от добре познаващи моите книги читатели, които се чувствуват длъжни да изразят своето възмущение и негодувание от едно или друго пренебрежително, глупаво или рязко отрицателно изказване на някои професионални религиозни дейци във връзка с написаното от мен. Те ми изпращат тези съобщения с убеждението, че много държа да се запозная с такива отзиви, за да имам възможността да възразя било частно, било публич-но.на подобни оценки. Това схващане обаче е плод на оптимизъм, който аз не съм склонен да споделя. Авторите на писмата не са, изглежда, наясно, че ръководителят на дадена верска общност — все едно какво исторически възникнало звание носи и независимо, че въпросната общност предпочита да се нарича „църква“ и вярва в дадената й от Бога духовна власт — във всички случаи си остава служител на съответната верска общност и в това си качество е длъжен да защитава нейните интереси. Ала никой църковен служител и никой богослов, служещ на интересите
на дадена верска общност, не е длъжен да чете внимателно моите книги заради собственото си спасение. А случи ли се те да му попаднат все пак пред очите поради някакво непредвидено обстоятелство, не бива да му се сърдим, ако се отнесе към тях с предубеждение и подозрителност. Колкото по-пристрастно, с повече опасения, а следователно и по-повърхностно гледа той на тяхното съдържание, толкова повече ще се засилва увереността му, че това съдържание застрашава интересите на общността, която му дава служба, достойнство, сан и препитание и която в крайна сметка изповядва вяра, носеща според твърдото му убеждение вечно спасение за душите на неговото паство. Нищо чудно, че той би желал да предпази поверените му вярващи от послания, които на места звучат по-различно от буквата на проповядваните от него учения. Такъв един ръководител на верска общност или конфесио-нално обвързан богослов би трябвало да е необикновено далновиден и извънредно про-зорлив представител на своята професия, за