дъното на душата си, пред неизказано естествената непринуденост и трезвата, ясна простота на духовния Живот и неговото преживяване, той може да разбере защо аз предупреждавам срещу всякакви фантастични представи, опитващи се отнапред да определят как точно „трябвало“ да се разкрие Духът пред земното.
Постарал съм се да дам верен словесен образ на всички поддаващи се на изразяване вечни духовносубстанциални форми и съм обгърнал с мълчание само онези области от структурата на духовния Живот, които не допускат никакво сравнение, а следователно и никакво предаване с човешка реч. Но възвишената тайна и на тези сфери е сигурно защитена от тяхната неописуема, невъобразима за земните представи простота: — от неподлежащата на никакво съмнение „естест-веност“ на преживяваните в тях процеси и събития. Там няма нищо, което да буди безпокойство, тревога, изумление, уплаха или потрес — има само светове на абсолютна духовна яснота, изключващи всичко мъгляво, проблематично и несигурно. Така е във всички сфери на напълно съзнателния вътрешен, духовносубстанциален „вечен“ Живот, а следователно и във вечната душа на земния човек, в която изживява себе си един Светещ на Прасветлината в пределите на отреденото му земно време.
Но единствената причина Светещият на Прасветлината да се съедини с вечната душа на предоставилия му се в земния живот човек е в това, че само благодарение на подобно единение може да бъде насочена към всички други вечни души, изживяващи и формиращи се във времето у земните човеци, онази „сила свише“: — онази родена от Духа, вечна сияйна енергия, — която им е необходима, за да се пробудят във вечното си съзнание. Онова, на което аз, като Светещ на Прасветлината, уча хората с думи, може да стане първоначален подтик за мнозина да се подготвят чрез съпричастие и съпреживява-не за пробуждането на собствената им вечна душа, но от гледна точка на вечния субстан-циален Дух самото мое духовно „съществувание " в сферата на земния живот има мно-
го по-голямо значение от цялата ми съзнателна „ дейност " Всъщност получилото словесен израз видимо учение представлява една съвсем малка част от възложените ми от вечния Дух задължения.
Ала най-големи затруднения за моята съзнателна дейност — както в душевната сфера, така и при словесното формулиране на дадените от мен напътствия — ми създава пълното несъответствие между все по-заплита-щата се усложненост на сътворените от мозъка представи и непостигаемата за земната мисъл простота на вечния субстанциален духовен Живот. Налага се, особено в езиковата сфера, да се хвърли мост над една зейнала пропаст, който може да се изгради само с материали, заимствувани от представния и мисловен свят на земните мозъци с характерните за него изключително сложни деления. Тъй като нито една дума на който и да е човешки език не може да послужи за изразяване или представяне на абсолютно простото, принуден съм да си послужа с крайно комплицирани представи и образни понятия,
за да предизвикам по заобиколния път на речта такива усещания у земния човек, каквито той едва ли би могъл да преживее, ако не съществуваше възможността да бъдат породени по присъщия му сложен мисловен начин. Но за да може този мост действително да свърже онова, което изглежда во веки разделено, не бива заимствуваният от сферата на мозъчната комплицираност материал, чи-ято единствена задача е да направи възможно преодоляването на разделящата пропаст, да се подлага по най-глупав начин на разяждащото действие на философски киселини и разтворители, защото този материал издържа само докато не е още подложен на мисловно разграждане. Предназначението на всеки мост е да минаваме по него, а не да го разглобяваме под нозете си!
Бих могъл да говоря надълго и нашироко какво означава за душата на един човек — който се чувствува като „у дома си“ във волната, изначална и абсолютна простота на Вечното и чийто психофизичен организъм се е откъснал от иначе нормалното и за него при земни условия състояние на обвързаност
— принудата да бъде непрекъснато изложен на хилядите направо „пъклени“ трептения, разтърсващи жизненото пространство на съвременната западна цивилизация, почти задушаваща се от своята все по-нарастваща усложненост. Но тъй като единствената възможност за вечния субстанциален духовен Живот в неговата невероятна простота да упражнява въздействие в жизненото пространство на тази цивилизация е „еъпреживява-щото" земно въплъщение на един Светещ из Прасветлината, то върху мен, родения в наше време именно с тази задача, тегне безусловният дълг на такова „съ-преживяване“ и аз не бих могъл по никой начин да изпълня този дълг, ако — съединен само със своите вечно единородни във вечния Дух духовни Братя — останех настрана или дори се откъснех напълно от сферите на външния живот, държащи в плен моите съвременници в Европа и в останалия европеизиран свят.