КОЛКО „ЕСТЕСТВЕНО“ САМО ЗА СЕБЕ СИ Е ВЕЧНОТО
В НЕМАЛКО от писмата, които — без да съм молил никого за тях — получавам още от първата публикувана от мене дума, трябваше с досада да установя, че в своето пълно неведение хората си представят действуващия във времето интерпретатор на Вечното на тази земя в облик, драстично несъвместим с действителните изисквания на Духа. Толкова много представи от старата религиозна романтика витаят в главите и с толкова много фалшива позлата са покрити от хилядолетия — или поне от немалко столетия — човешките фигури, съумели да поведат своите земнопреходни ближни по пътя към царството на вечния субстанциален Дух, че дори днес не е никак лесно да се откажем от любимите си илюзии в името на Действителното, което по всяко време е било далеч по-просто и по-земно обагрено, откол-кото са били склонни да допуснат фантазията и превъзбудената потребност от повест -вователно украсителство. Дори на онези, за които.единствено са писани моите книги, та да постигнат чрез думите ми Живот и Свет-
2\9
лина, често пъти им е доста трудно, обзети от чувство на щастие и признателност, да ми позволят да си остана просто човек сред човеците. Те забравят, че истински Вечното може да се разкрие само в истински естественото, защото като Вечно то е само за себе си „естествено“. Открай време големите жестове и потребността от ореол са били най-сигурният признак на онова, което не е само по себе си „истинско“ у човека, защото истинското живее не от оставеното върху другите впечатление, а от собствената си истинност.
Романтичните легенди, които винаги и навсякъде са пускали корени и избуявали там, където е живял на земята човек, имащ за задача да разкрие ясно на ближните си кое е истински „вечното“ в тях, са обраснали хаотично и са покрити с безброй белези от глупави подкастряния, но въпреки всичко те имат своята висока стойност, защото са съхранили не едно свидетелство за Вечността, от което не би останала и следа като всеобщо достояние на човечеството без подобни
обраствания. По-малко признателност обаче заслужават патетичните или лирично из-лиятелни биографи на възвестителите, говорили с гласа на собствената си вечна същност или вдъхновени по един или друг духовен път от Вечното, чиито напътствия са се запазили донякъде под избуялите над тях легенди, тъй като на тези биографи всъщност дължим изопачените образи, представящи простите и естествени мъже, чието съзнание е било просветлено от Вечното, като някакви фантастично неестествени, неистински фигури, понеже животописците им така и не съумели да овладеят буйната си фантазия и не знаели нито за непонятната за тях мистерия на естествената простота на човека, нито за земната близост на Божественото. — Заради всеки един вярващ, изтръгнат нав-ремето от наивно безкритичната тълпа с толкова престараване, толкова противоестествени преувеличения и фантастични добавки, днес хи*ляди са принудени да жертвуват вярата си, докато не се научим да различаваме живата някога действителност от грубо изопачения й образ, създаден от екзалтирани фанатици.
По кръвно унаследената си земна природа аз съм напълно чужд на кощунственото желание да бъда по какъвто и да е начин „сравняван" с някой от характеризираните тук, така противоестествено изкривени образи. Хората едва ли имат представа колко малко значение отдавам на изразите на почит, „изсичани“ с такава благовидна възторже-ност по мой адрес, но очевидно идващи от „монетарници“, чието „злато“ е цялото зе-ленясало! А когато става въпрос за истинско злато, във всеки отделен случай аз виждам винаги образа на човек, свързан с Бога, съединен с Бога или с вътрешен жар почувствувал в себе си Бога, — образ, който тача твърде дълбоко, за да допусна естествените му черти да бъдат преиначавани само и само да им се придаде някаква „прилика“, отхвърляна както от мен, така и от живелия някога „прототип“. А и Вечното не търпи нито еднообразие, нито повторение! В човека на тази земя то винаги се разкрива в неповторим образ и никога не би копирало самото себе си. Освен това Вечното е недосегаемо за каквито и да са почести и винаги когато хората са си въобразявали, че „отдават почит“ на проявлението на Божественото в някого от своите ближни, те всъщност са почитали единствено — себе си и собствената си човешка природа, съумяла в отделни моменти и в отделни индивиди да стане носител в себе си на Вечното и да го осъзнае.