Лишеният от чувство за хумор човек например не е никога близо до Бога дори да минава пред околните за най-безспорен изразител на Божественото. Ведрият хумор е твърде същностна характеристика на Вечното, така че то не може да се прояви у земен човек, който е поначало „нещастник“, защо-то тежнението му към печалното и мрачното го прави недостъпен за божествения смях. — (Тази компонента на Вечното няма обаче нищо общо с шегата и подигравката, независимо от тяхната способност да гъделич-кат телесното желание за смях!) Ето защо, ако някой си мисли, че Божиягвестител тряб-
ва да е застинал във вечна сериозност, той просто се заблуждава. Струва си да се научим да разпознаваме в себе си тази заблуда като такава! Въпреки всичката си склонност към ехидно злорадство Вилхелм Буш е бил всъщност по-близо до Вечното, отколкото осменият от него и гонен от изкушения отшелник от Тива.. J
Освен това всеки истински вестител на Бога е бил рожба на своето време — говорел е на неговия език, споделял е неговите грижи, носел е обичайното за страната си облекло, ял е и е пил с всички същото, каквото са яли и пили сънародниците му, и не се е страхувал от грях, когато е усещал мощните пориви на земното си тяло. Всички места от древните текстове, където се твърди друго, са добавени по-късно от фанатизирани привърженици, опитващи се да обградят по този начин непостижимия за тяхното разбиране
1 За грешката на Буш, сбъркал въпросния отшелник със светеца от Падуа, вж. „Писма до сдного и мнозина " (Б. а.) (Четиринадесето писмо; на български езйк тази книга е издадена от ИК „Ирис-95“, София, 1996. (Б. пр.)
обект на преклонение с ореола на свръхестественото, понеже нямали и понятие за ес-тествеността на Божественото. Те дори не подозирали, че онова, което смятали за „свръхестествено“, не било нищо друго освен измислица и бягство от собствената им неестественост, тъй като и свръх-зе/инсото е постигаемо само за естествеността!
Така че нека бъде ясно на всички: аз съм принуден наистина да предпоставям съществуването на не-обикновеното и да говоря за свръх-земното, но Вечното, от което вес-тителствувам чрез земното си проявление, е моя най-естествена същност! В края на краищата, когато другите хора говорят — по заучен навик — за „свръхестествено“, те всъщност имат предвид свръх-зелното, а то е моето естествено жизнено пространство, как-то впрочем и земната ми, възлюбена от Вечното в мен природа, която аз съвсем не отричам. Много добре зная, че породеното от Правечното в мен състояние на моето съзнание: — пребиваващо едновременно въввеч-ната Прасветлина, във вечния духовен Чо-
век и във временния, тленен, обвързан с животното земен човек — се възприема от земните ми ближни като нещо странно и необичайно, тъй като то е непознато за тяхното съзнание и те хилядолетия наред са се опитвали да се убеждават най-чистосърдечно един другиго, че само „свръхестественото“ би могло да живее съзнателно и едновременно както в земното, така и във Вечното. В моя случай земното начало в мен ни най-малко не облекчи задачата ми да проумея и със земния си, мозъчен разсъдък изначално отреденото ми състояние на съзнанието, така че дори и днес не минава ден, без земното в мен да узнае още нещо в това отношение от страна на вечната ми същност. Едно сурово, но необходимо затруднение, което ме съпътс-твува от най-ранната ми възраст, е земно вродената ми, изострена до крайна степен са-мокритичност, както и склонността ми към непреклонен скептицизъм, трудно превъзмогвана още по време на детските ми занимания по вероучение. Към всичко това по-късно се прибави — наистина вече като об-
лекчение — запознаването ми с всички земно обусловени явления, определяни обикновено в науката като „психически“, които могат да дадат повод за неправилни тълкувания от страна на мозъчното съзнание и да държат в плен дори хора с определени заслуги за разбулването на тези скрити процеси. Ето защо аз съм в състояние въз основа на собствения си опит да проявявам пълно разбиране към всяка възможна реакция спрямо възвестеното от мен, както и към всяка погрешна преценка на моята „личност“. Ала тъкмо затова аз не съм — във Вечното — чужд и на най-отрицателно настроения сред земните ми ближни! Може би съм му дори много по-близък, отколкото е склонно да допусне неговото земно съзнание? —