Ала „естествеността“ на Вечното съвсем не е равнозначна на безформеност и всеки, за когото е все едно дали спазва или накърнява — където и да било — формата, трябва да е наясно, че с това сам се изолира от всичко истински Вечно, защото то изисква във всички случаи форма и е готово да се раз-
крие в най-съкровените дълбини само на онези, които се стремят информират себе си — както вътрешно, така и външно — като достоен съсъд на Божественото.
ЗА ЗАВЪРШЕК И СБОГОМ
ТАЗИ книга моята напътствена дейност
Х^във времето е завършена! Малко след началото на двадесетото столетие по християнското летоброене аз се заех да дам словесна форма на първите прозрения, които мозъчният ми разсъдък почерпа от Вечното в мен. Тези записки останаха дълго време недокоснати, тъй като отначало и през ум не ми минаваше да ги публикувам сам по време на отредените ми земни дни. Чак през 1912 и 1913 година на различни места в Гърция, под въздействието на външни и вътрешни преживявания от особен характер, за които неведнъж съм говорил в своите напътс-твени текстове, бяха създадени първите ми ръкописи, след като още през 1910 година се бях убедил в необходимостта да ги издавам сам през земния си живот и още тогава започнах да работя върху отделни части на бъдещите книги. Един такъв, многократно преработен откъс бе изпратен за отпечатване от Атина през 1913 година. Днес, в неспокойните дни на 1936 година, аз завършвам своето писмено възвестителско дело, обхващащо
всичко — но и нищо повече — от .онова, което е окончателно изброено след последните редове на тази книга, представляваща завършек на поредицата, започнала с „Книга за Царственото изкуство“.
Само студиите ми върху изобразителното изкуство, събрани в книгата „Царството на изкуството“, както и малката брошура с биографичен характер „За себе си“ и томчето „Из моето ателие“, което също е преди всичко биографично, «е принадлежат, разбира се, към корпуса на моето духовно учение, макар да показват следи от него. Същото се отнася и до сборника „Окултни загадки“. Някои отделно публикувани статии, доколкото сам не съм ги включил досега в една или друга от книгите си, също не следва да бъдат причислявани към вече завършения корпус на моето духовно учение, при все че с това им отделяне по никой начин не искам да ги подценявам. Никога и при никакви обстоятелства обаче не бива кой да е пасаж от личните ми писма, невключен от самия мен в някоя от книгите на окончателно завършената вече поредица, да бъде разглеждан като част от моето учение или използван за тълкуване на един или друг текст от него! Не мога да поема вечна отговорност за нищо друго освен за окончателно установеното днес съдържание на моите официално публикувани книги, чиито заглавия са изброени накрая! Колкото до непубликуваните от самия мен писма, за тях аз нося — дори ко-гато засягат духовни неща — само общата, обусловена от времето, чисто човешка отговорност, а нейното единствено изискване е всяко изказване да е израз на онова, което един човек е сметнал, че има да каже в момента и за момента в рамките на своето всекидневие. Никога не съм писал писма „за бъдните поколения“ и винаги съм се ръководил само от готовността си да бъда в помощ на съответния получател дори когато не съм имал ни най-малка представа дали той заслужава подобна отзивчивост. Мога да кажа, че съвсем не са ме отминали някои тежко поносими разочарования!
В никакъв случай не се заричам да не пуб-
ликувам занапред друга книга, все едно какво би могло да бъде нейното съдържание. Длъжен съм все пак още отсега да се противопоставя на евентуалното включване към вече завършения корпус на моето духовно учение на коя да е бъдеща книга, която бих решил да публикувам отсега нататък! Този завършек не е плод на произволно решение, а е наложен от самата същност на онова, което приключвам с настоящия том.
Ала за всеки един от моите ближни, който търси да намери нещо друго, а не Вечното в себе си, окончателно завършената поредица от книгите на моето учение ще си остане един „Kortus conclusus": — една затворена, строго охранявана градина, макар тясната порта, през която се влиза в тази градина, да е широко отворена пред него. Нямам никакво намерение да осигурявам достъп за неканените и да въвеждам онзи, който трябва да си остане отвън! С толкова по-голяма готовност обаче изпращам своята благословия на всички, които са решени да оставят без притеснение земното в себе си там, къ-